Решение № 605 от 20.11.1979 г.
ПРЯКО И НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРОТИВОПРАВНО НАПАДЕНИЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 12 НК МОЖЕ ДА ИМА И КОГАТО ЕДНО ЛИЦЕ ПРЯКО И НЕПОСРЕДСТВЕНО СЕ НАСОЧВА КЪМ ДРУГО ЛИЦЕ С ЦЕЛ ДА ГО НАПАДА, МАКАР И ДА НЕ ДЪРЖИ ОРЪДИЕ. ТОВА Е ТАКА, ЗАЩОТО НАПАДЕНИЕТО И БЕЗ ОРЪДИЕ МОЖЕ ДА ЗАСТРАШИ ИНТЕРЕСИТЕ НА НАПАДНАТИЯ И ДА ОБОСНОВЕ ПРАВОМЕРНА ОТБРАНА.
Чл. 12 НК
Основният спор по делото е бил кой пръв е започнал нападението – подсъдимият К. или свидетелят Б., съпруг на пострадалата Б.
Освен обясненията на подсъдимия по този факт има още четири гласни доказателствени средства – показанията на пострадалата Б., на нейния съпруг свидетеля Б., на свидетеля К. К. – син на подсъдимия, и на свидетеля К. М. Първите двама твърдят, че когато Б. се приближил до подсъдимия С. К. да му иска обяснения защо е приближил козите до овцете му, той веднага му нанесъл 4-5 удара с тоягата си. Тогава дошла и пострадалата, за да помогне на съпруга си. Другите свидетели са установили точно обратното, че К. Б. с псувни се насочил към подсъдимия да се разправя с него и поради агресивното му поведение е станало сбиването. Пострадалата с тояга се притекла на помощ на съпруга си и в момента, когато вдигнала тоягата да удари подсъдимия по главата, синът му го предупредил и той, за да отбие удара, я ударил в ръката и причинил увреждането й.
Съдът е кредитирал първата група свидетели – пострадалата и нейния съпруг, защото показанията им се подкрепяли от заключението на вещото лице др. М., което само обяснява, че има счупване на лъчевата кост над гривената става на дясната ръка на Б. Правилно в протеста се посочва, че като се има пред вид заинтересоваността на свидетелите К. Б. и Е. Б. и К. К., би следвало да се прецени тяхната достоверност по други белези, свързани с действията им в момента, когато е станало събитието на престъплението. С оглед на това по-достоверни са показанията на св. К. К., защото и пострадалата не оспорва, че това младо момче се е намесило да предотврати сбиването, като е спряло кучето да се нахвърли върху К. Б., а след това е хванало тоягата. От друга страна, не може само от факта, че св. Й. М. не е видял удара от страна на подсъдимия, да се приеме, че не установява истината и относно другите обстоятелства. Този свидетел не се намира в родство със страните и затова съдът е следвало по-задълбочено да прецени показанията му.
На второ място, въпреки довода районният съд въобще не се занимава с приложението на чл. 12 НК. Окръжният съд е отговорил на довода относно неизбежната отбрана, но необосновано приема, че било „установено, че съпругът и самата пострадала били с „голи ръце“, поради което не е налице непосредствено пряко нападение“. Този извод противоречи на самите показания, депозирани и на следствието, и на съдебното заседание от пострадалата, която е признала, че не е отивала към подсъдимия с голи ръце, а с тояга и че той е хванал тоягата й и след това я ударил. От друга страна, противоправно и непосредствено нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК може да има и когато едно лице пряко и непосредствено се насочва към друго лице с цел да го напада и без оръдие (в случая без тояга). Това е така, защото нападението и без тояга може да застраши интересите на нападнатия и да обоснове правомерна отбрана. Ето защо и в тази част присъдата е необоснована и противоречи с чл. 12, ал. 1 НК, което налага отменяването и по реда на надзора и връщането на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав. Необосновано е и решението на окръжния съд, което изхожда от фактически положения, които не са приети от районния съд и които противоречат на доказателствата, приети за достоверни от първата инстанция.
БЛОГ ЗА НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО 