Тълкувателно решение No 3 от 15.02.1971 г. на ОСНК на ВС

ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ПРОДЪЛЖАВАНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ – ЧЛ. 26 НК

Чл. 9 НК

Чл. 26 НК

Чл. 21 НПК

Чл. 4 НПК (отм.)

Председателят на ВС на Република България е предложил да се издаде тълкувателно решение по някои въпроси на продължаваното престъпление, които на практика с оглед законодателното им уреждане пораждат съмнение и не се решават еднакво.

Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, съобрази:

I. Относно понятието „две или повече деяния“

1. Продължаваното престъпление съгласно чл. 26, ал. 1 НК се извършва не с едно, а с две или повече отделни деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Достатъчни са само две деяния, затова неправилно някои съдилища изискват „поредица“, „множество“, „система“ и т. н. от деяния.

Като конкретна проява на дееца всяко деяние настъпва в определено време и място. Макар и да са обединени в едно престъпление, между отделните деяния в продължаваното престъпление има непродължителни периоди от време. Те ги отделят и разграничават едно от друго като отделни деяния и са пречка всичките да се схванат като едно „единно“, „сложно“ или „продължавано“ деяние. Продължавано е цялото престъпление, а не отделните единични деяния, включени в него.

2. Между деянията трябва да съществува обективна и субективна връзка, която ги характеризира като едно продължавано престъпление. В него отделните единични деяния не се третират като самостоятелни престъпления. Те се преценяват общо, взети в съвкупност и с оглед причинения общ престъпен резултат – чл. 26, ал. 2 НК. Отделните деяния са елементи от продължаваното престъпление и когато, откъснати едно от друго, сами за себе си, са малозначителни по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Продължавано престъпление може да има и само от малозначителни деяния, ако те, преценени като цяло, не са малозначителни и осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също по вид престъпление.

II. Обективна страна

1. Обективната връзка между отделните деяния в продължаваното престъпление се изразява в това, че те поотделно осъществяват едно и също по вид престъпление, извършени са в непродължителни периоди от време и при една и съща обстановка.

Кога обстановката е една и съща се установява и решава от съда конкретно за всеки случай на основата на всички събрани доказателства.

Законът има предвид относително една и съща обстановка, а не „тъждество“ на обстановката.

Белезите на „една и съща обстановка“ са различни и се проявяват специфично при отделните видове престъпления. Общото, което обединява отделните деяния в обективно единство, е това, че деецът заема едно и също фактическо положение, когато започва и докато осъществява продължаваното престъпление.

По време на извършването му той се намира в едно и също трайно отношение, а в отделни случаи използва и един и същ траен повод към предмета и обекта на посегателство – съответния вид обществени отношения, които засяга. За наличието на една и съща обстановка са от значение също така мястото, времето и конкретния начин (маниер) на извършване отделните деяния.

2. Не е необходимо при всичките деяния засегнатите обществени отношения да имат за участници едно и също физическо или юридическо лице. Възможно е продължавано престъпление при две или повече деяния, които засягат обществено имущество, собственост на държавата, кооперация или други обществени организации.

При престъпления против личната собственост не е необходимо „тъждество“ на собственика, затова пострадалите могат да бъдат различни лица. Например може да има продължавано престъпление при кражби от различни апартаменти на една и съща сграда, на съседни или близки сгради, длъжностно лице може да измами различни граждани и др.

3. „Еднообразният“, „еднаквият“ или „еднородният“ начин на извършване на отделните деяния не е задължителен признак на всяко продължавано престъпление. Типичното в конкретния начин на извършване на някои продължавани престъпления, като кражби, грабежи и др., може да изразява обективната връзка между отделните деяния.

4. Мястото, където са извършени деянията от продължаваното престъпление, също има значение за характеризиране на обстановката като „една и съща“, защото определя пространствените граници на общественото отношение, което деецът уврежда или застрашава. То обаче не следва да се разбира като строго определена територия. Например две или повече деяния, с които се осъществява кражба, присвояване, обсебване, измама и др., извършени в различни населени места, включително и в различни окръзи, могат да се квалифицират като продължавано престъпление, ако са налице останалите обективни и субективни признаци на това престъпление.

5. Единството на продължаваното престъпление не се разкъсва и от това, че деецът е извършил една част от деянията си сам, а останалите – в съучастие с трети лица, или че една част от деянията са завършени, а другите са спрели в стадия на опита. И в тези случаи деецът може да запази едно и също трайно отношение към предмета и обекта на престъплението. Всеки от съучастниците обаче ще отговаря за това продължавано престъпление, в което има участие.

6. Продължавано престъпление е възможно и тогава, когато деецът е извършил някои от деянията в едно качество, а останалите – в ново качество, в същото или по изключение и в друго предприятие, учреждение, кооперация или обществена организация. Необходимо е обаче да се установи, че и след промяната на качеството той е запазил едно и също трайно отношение към обекта и предмета на престъплението.

7. Не следва да се обединяват в едно продължавано престъпление деянията, които, макар и да засягат едни и същи обществени отношения, към момента на извършването им не са били престъпления. Не се включват и тези, които са били престъпления, но поради изменение на законодателството наказуемостта им е отпаднала.

8. Времето е също обективен признак на продължаваното престъпление. За да е налице същото, отделните деяния трябва да са извършени „през непродължителни периоди от време“. Кога периодите са непродължителни се решава от съда конкретно за всеки случай, като се изхожда от характера на дейността, възможностите за осъществяването й, както и от причинените общественоопасни последици. Не е необходимо промеждутъците между отделните деяния да са еднакви. Те могат да бъдат по-големи или по-малки. Същественото е тези периоди от време да не са толкова продължителни, че да премахват единството между отделните деяния.

III. Субективна страна

1. При продължаваното престъпление между отделните деяния трябва да има не само обективна, но и субективна връзка. Тя се изразява в повторността на едно и също психическо отношение на дееца към общественоопасните последици, проявено в „еднородност на вината“. Употребеният от законодателя израз сочи изискването отделните деяния да са извършени само при една и съща форма на вина – умисъл или непредпазливост. Не е необходимо и един и същ вид на вината – само пряк, само евентуален умисъл, само съзнавана или само несъзнавана непредпазливост. Това следва от израза „еднородност на вината“, иначе щяха да се употребят други понятия – „една и съща“ или „еднаква вина“. Следователно могат да се обединят в едно продължавано престъпление деяния, извършени с пряк и с евентуален умисъл.

2. В съдебната практика се срещат случаи на умишлени продължавани престъпления, извършени при едно общо и предварително решение, насочено към една обща крайна цел. Общото предварително решение и общата крайна цел обаче не са задължителни субективни признаци на продължаваното престъпление, които да са налице при всички случаи. Затова могат да са едно продължавано престъпление и деянията, които са извършени с конкретни решения, взети по различни подбуди и мотиви и преследващи една и съща непосредствена цел.

3. Субективната връзка между отделните деяния на продължаваното престъпление не се разкъсва от това, че една част от тях са извършени, когато деецът е бил непълнолетен, а другата, след като е навършил пълнолетие. Намалената отговорност на непълнолетните се отнася само до наказуемостта, а не и до съставомерността на деянията. Фактът, че част от тях са извършени, когато подсъдимият е бил непълнолетен, следва да се отчете при определяне на наказанието като смекчаващо обстоятелство.

IV. За изискването „последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите“

По съдържание изразът „последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите“ не разкрива нов самостоятелен белег от останалите белези на продължаваното престъпление – „една и съща обстановка“, „еднородност на вината“, „непродължителни периоди от време“ и др. Той обаче е важен признак, който показва вътрешната определеност на продължаваното престъпление. Същият дава обобщаващо указание, което задължава съда във всеки конкретен случай да установи дали са налице едновременно обективните и субективните белези на престъплението, и то в такова съчетание и връзка, че всяко последващо деяние да бъде „от обективна и субективна страна продължение на предшестващите“.

V. По приложението на чл. 26, ал. 3 и 4 НК

1. Освен обективната и субективната връзка между отделните деяния законът изисква всяко деяние да осъществява поотделно един или различни състави на едно и също по вид престъпление. Те могат да бъдат основен, квалифициран или привилегирован.

В чл. 26, ал. 3 и 4 НК са предвидени специални изисквания за квалифициране на цялото продължавано престъпление, когато отделните деяния, от които се състои, осъществяват различни състави на едно и също по вид престъпление. Правилото е при различни състави цялото продължавано престъпление да се квалифицира по по-тежкия от тях. Обстоятелството, че част от деянията не са квалифицирани, се отчита при определяне на наказанието като смекчаващо обстоятелство. По изключение, ако квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, а те се отчитат при индивидуализация на наказанието като отегчаващи обстоятелства.

2. В кои случаи квалифициращите обстоятелства се отразяват или не се отразяват „значително“ на цялостната престъпна дейност е въпрос, който се решава от съда, като се вземат предвид настъпилият общ престъпен резултат, резултатът от отделните деяния, подбудите, качеството на дееца и всички други обстоятелства. Не е правилно при имуществените престъпления значителността да се преценява в дробни цифрови изражения – 1/2, 1/3, 1/4, 1/5 и др., тъй като тя се определя не само от количествения показател, а и от другите посочени обстоятелства.

3. В съдебната практика се спори и по това кои квалифициращи деяния, които не се отразяват значително на цялостната престъпна дейност, ще се оценяват като отегчаващи обстоятелства – дали само тези, които не са престъпления, защото са малозначителни по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, или и тези, които, преценени отделно и самостоятелно, са престъпления.

ОСНК приема, че всички квалифициращи деяния, независимо дали са престъпления, или са малозначителни по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, щом не се отразяват значително на цялостната престъпна дейност и не квалифицират продължаваното престъпление по-тежко, следва да се отчитат само като отегчаващи обстоятелства. Целта на законодателя е да избегне неоснователно разкъсване на продължаваното престъпление и да даде възможност на съда по-точно да индивидуализира наказанието на подсъдимия. Затова, макар и разгледани отделно от основния състав, тези деяния да са престъпления, в продължаваното престъпление не се оценяват и санкционират отделно по правилата на реалната съвкупност.

VI. Относно ограничението по чл. 26, ал. 5 НК

1. С чл. 26, ал. 5 НК законът ограничава приложението на продължаваното престъпление по отношение престъпленията против личността на различни граждани. Спори се дали престъпления против личността са само тези, посочени в Глава втора на Особената част на НК, или всички престъпления, при които по един или друг начин се посяга и върху личността на различни лица.

Текстът на закона показва, че продължавано престъпление може да бъде извършено с две или повече деяния, насочени към личността на едно и също лице – неколкократни блудствени действия с една и съща жена и др.

ОСНК приема, че престъпления против личността са само тези, посочени в Глава втора от Особената част на НК. Единствено при тях обект на защита е личността или някое лично нейно благо.

2. При съставните престъпления, когато част от деянията са престъпления против личността, а останалите засягат непосредствен обект на защита, продължаваното престъпление ще се определи от основния състав. Ако последният не е от Глава втора на Особената част на НК, обстоятелството, че този състав се усложнява и с престъпление против личността на различни лица, което е средство, начин и условие за осъществяване на основния състав, не е основание за разделяне единството на продължаваното престъпление. Така ако деецът в непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината извърши два или повече грабежи, фактът, че наред с кражбите са извършени и принуди по отношение на личността на различни лица, не води до прекъсване на продължаваното престъпление – грабеж.

VII. Разграничение от другите форми на усложнена престъпна дейност

Анализът на съдебната практика показва, че понякога органите на предварителното производство, прокуратурата и съдилищата смесват продължаваното престъпление с другите форми на усложнена престъпна дейност -продължено и съставно престъпление, престъпление, извършено със система от деяния или по занаят, затова се налага разграничаването им.

1. При продължаваното и при продълженото престъпление деецът засяга един и същ обект, осъществява един и същ основен състав (едно престъпление), за което му се налага едно наказание. Продълженото престъпление обаче се осъществява само с едно деяние (действие и бездействие или само с бездействие), което продължава трайно и непрекъснато в определено време. Обратно, продължаваното престъпление обхваща не едно, а две или повече деяния, отделени едно от друго с непродължителни периоди от време. Няма пречка да се обединят в едно продължавано престъпление две или повече продължени деяния, ако са налице условията на чл. 26, ал. 1 НК.

2. И съставното, и продължаваното престъпление може да се осъществят с две или повече деяния. При съставните престъпления обаче деянията засягат различни непосредствени обекти. При продължаваното престъпление деянията накърняват само един и същ обект и затова водят до количествено увеличаване на един и същ общ резултат. Възможно е обаче съставното престъпление да се осъществи продължавано, ако са налице условията на чл. 26, ал. 1 НК.

3. Продължаваното престъпление и престъплението, извършено чрез система от деяния, се осъществяват не с едно, а с повече деяния. При системно извършеното престъпление обаче се изисква не по-малко от три деяния и между тях да има устойчивост и трайност. За разлика от продължаваното престъпление, при системността деянията могат да не са извършени при една и съща обстановка и да не се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Продължаваното престъпление се отнася до всички престъпления без тези против личността на различни лица, затова при наличието на другите условия може да бъде извършено и чрез система от деяния или по занаят. Оттук изводът, че три или повече деяния могат да бъдат квалифицирани едновременно като продължавано престъпление и като престъпление, извършено системно, ако са налице условията на чл. 26, ал. 1 НК.

4. Тогава когато между отделните деяния не е налице обективна и субективна връзка, позволяваща обединяването им в едно продължавано престъпление, те трябва да се квалифицират като еднородна реална съвкупност и за всяко престъпление да се налага отделно наказание.

VIII. За задължението да се установяват времето и мястото на всяко деяние и за приложението на чл. 4 НПК (*)

1. Понеже единното продължавано престъпление се състои от няколко единични деяния, органите на предварителното производство, прокуратурата и съдът са задължени да установят мястото и времето, когато е извършено всяко деяние. Чрез определяне момента, в който е започнало първото, и този, в който е завършило последното деяние, ще се определят не само обективната и субективната връзка между деянията, но и времето, когато е извършено цялото продължавано престъпление.

2. Единството на продължаваното престъпление показва, че когато виновният вече е осъден или оправдан с влязла в сила присъда за едно продължавано престъпление през определен период от време, не може отново да бъде съден за отделни деяния, част от продължаваното престъпление, които не са били разкрити или по други причини са изпуснати при разглеждане на делото. Принципът нон бис ин идем (чл. 4 НПК) се прилага и при продължаваното престъпление. Повторното обвинение за неразкритите и изпуснати деяния не може да се предявява, а ако е предявено, следва да се прекрати. Само по пътя на прегледа по реда на надзора или чрез възобновяване на делото може да се иска отменяване на влезлия в сила съдебен акт и при повторното разглеждане на делото да се включат и тези деяния в единното продължавано престъпление.

По тези съображения Върховният съд, ОСНК,

РЕШИ:

I. 1. Продължавано престъпление има, когато са извършени две или повече отделни единични деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също по вид престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Не е необходимо да се констатира „система“, „поредица“, „множество“ и т.н. на деяния.

2. В продължаваното престъпление отделните единични деяния не се оценяват като самостоятелни престъпления.

Елемент на продължавано престъпление могат да бъдат и тези деяния, които, откъснати едно от друго, сами за себе си, са малозначителни по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.

Продължавано престъпление може да има и само от малозначителни деяния, ако те, преценени като цяло, не са малозначителни и осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също по вид престъпление.

II. 1. Кога обстановката е „една и съща“ се установява и решава от съда за всеки конкретен случай, като се изхожда от трайното отношение или трайния повод на дееца към предмета и обекта на престъплението, мястото, времето, типичното в конкретния начин на извършване отделните деяния и всички други обстоятелства.

2. Не е необходимо при всички деяния деецът да засяга обществени отношения, в които участник е едно и също физическо или юридическо лице. Възможно е продължавано престъпление при две или повече деяния, които засягат:

а) обществена собственост на държавата, кооперациите и другите обществени организации;

б) собствеността на различни граждани.

3. Няма изискване всички деяния да са извършени по „еднообразен“, „еднакъв“ или „еднороден“ начин.

4. Отделните деяния от продължаваното престъпление могат да бъдат извършени и в различни населени места.

5. Единството на продължаваното престъпление не се разкъсва от това, че:

а) деецът е извършил една част от деянията сам, а друга – в съучастие с трети лица;

б) една част от деянията са завършени, а другите спрели в стадия на опита.

6. Продължавано престъпление е възможно и когато деецът е извършил една част от деянията в едно качество, а останалите – в друго качество, в същото, а по изключение и в друго предприятие, учреждение, кооперация или обществена организация, ако и след промяната на качеството си той е запазил едно и също трайно отношение към предмета и обекта на престъплението.

7. Не са продължавани престъпления деянията:

а) които към момента на извършването им не са били престъпления с такива, които са наказуеми;

б) които са били престъпления, но поради изменение на законодателството наказуемостта им е отпаднала.

8. Кои периоди от време са „непродължителни“ се установява от съда във всеки конкретен случай, като се изхожда от характера на дейността, възможностите за осъществяването й, причинените общественоопасни последици от всяко деяние и от всички други обстоятелства.

Не е необходимо тези периоди да бъдат еднакви.

III. 1. Под „еднородност на вината“ следва да се разбира една и съща форма на вина – умисъл или непредпазливост, а не и един и същ вид на вината – само пряк, само евентуален умисъл, само съзнавана или само несъзнавана непредпазливост.

2. Не се изисква всичките деяния от продължаваното престъпление да са извършени при едно общо и предварително решение, насочено към една обща крайна цел.

3. Може да има продължавано престъпление и когато част от деянията са извършени от подсъдимия като непълнолетен, а останалите – след навършване на пълнолетие.

IV. При обвинение за продължавано престъпление съдът е длъжен да установи дали са налице едновременно обективните и субективните признаци на престъплението, и то в такава диалектическа връзка, че всяко последващо деяние да е „от обективна и субективна страна продължение на предшестващите“.

V. 1. В продължаваното престъпление могат да се обединят две или повече деяния, които поотделно осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също по вид престъпление.

При различни състави правилото е цялото продължавано престъпление да се квалифицира по по-тежкия състав, като обстоятелството, че част от деянията не са квалифицирани, се отчита като смекчаващо обстоятелство.

По изключение, ако квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително на цялостната престъпна дейност, престъплението се квалифицира по по-лекия състав, като обстоятелството, че част от деянията са квалифицирани, се отчита като отегчаващо обстоятелство.

2. В кои случаи квалифициращите деяния са се отразили „значително на цялостната престъпна дейност“ се решава от съда за всеки конкретен случай, като се изхожда от настъпилия резултат, резултата от отделните деяния, мотивите, подбудите, качеството на дееца и всички други обстоятелства.

3. Всички квалифициращи деяния, които не се отразяват значително на цялостната престъпна дейност, се оценяват само като отегчаващи обстоятелства и не се наказват отделно.

VI. 1. Продължаваното престъпление не се прилага по отношение на две или повече деяния, извършени към личността на различни граждани.

Може да има продължавано престъпление против личността на едно и също лице.

2. Престъпленията против личността са само посочените в глава втора на особената част на НК.

3. При съставните продължавани престъпления се изхожда от деянията на основния състав.

VII. 1. Продълженото престъпление се осъществява само с едно отделно деяние, което продължава трайно и непрекъснато в определено време.

Може да има продължавано престъпление от две или повече продължени деяния, ако са налице условията на чл. 26, ал. 1 НК.

2. Възможно е съставното престъпление да се осъществи продължавано.

3. При системно извършване на престъпление се изискват най-малко три деяния и между тях да има устойчивост и трайност. Не е необходимо всичките деяния да са извършени при една и съща обстановка и всяко последващо да е продължение на предшестващите.

Може три или повече деяния да бъдат квалифицирани едновременно като продължавано престъпление и като престъпление, извършено системно ако са налице условията на чл. 26, ал. 1 НК.

4. Когато между отделните деяния няма обективна и субективна връзка, те са отделни престъпления и се наказват по правилата на еднородната реална съвкупност.

VIII. 1. При разглеждане на дела с обвинения за продължавано престъпление органите на предварителното производство, прокуратурата и съдилищата са длъжни да съберат доказателства и да установят какви деяния, кога и къде са извършени и чрез определяне времето, когато е започнало първото и завършило последното деяния, да определят времето, в което е извършено цялото продължавано престъпление.

2. Принципът нон бис ин идем (чл. 4 НПК) се прилага и при продължаваните престъпления.

3. Да се считат изгубили сила тълкувателни решения № 34 от 02.04.1954 г.; № 15 от 01.02.1958 г. и № 36 от 01.04.1958 г. на ОСНК на Върховния съд.

–––––-

(*) Виж чл. 21, ал. 1, т. 6 от действащия НПК

Advertisements

~ от penallaw на септември 9, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: