Решение № 95 от 26.12.1986 г.

КОГАТО НАПАДАТЕЛЯТ ПРЕКРАТИ НАПАДЕНИЕТО СИ И ЗА ДА СЕ СПАСИ ОТ УДАРИ ВЪРХУ НЕГО ЗАПОЧНЕ ДА БЯГА, НО НАПАДНАТИЯТ ГО НАСТИГА И УБИВА, НЯМА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА ПО ЧЛ. 12 НК, НИТО ПРЕВИШАВАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА – ЧЛ. 119 НК, ТЪЙ КАТО С БЯГСТВОТО ОТ МЯСТОТО НА ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ УДАРИ НАПАДЕНИЕТО Е ПРЕКРАТЕНО.

Чл. 12 НК

Чл. 119 НК

Чл. 118 НК

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият и пострадалият са съседи и че между тях от дълго време съществуват неприязнени отношения, изразяващи се в опити за побой, заплахи, псувни и обиди. На посочената дата пострадалият няколко пъти отправял към подсъдимия обидни думи през телената ограда между двата двора. Към 22.30 часа той взел от двора си една брадва и се запътил към входната врата, заканвайки се на подсъдимия, който също бил в двора си. Ядосан от поведението на пострадалия, подсъдимият взел малка мотичка, в единия край на която имало два остри железни шипа. Той също се отправил към входната врата. Двамата се срещнали и пострадалият замахнал с брадвата. Подсъдимият успял да избегне удара и от своя страна започнал да нанася удари с мотичката върху тялото на пострадалия. Той се уплашил и побягнал. Под влияние на гнева подсъдимият не се прибрал в дома си, а подгонил пострадалия и пътьом продължил да му нанася удари. Пострадалият паднал на земята, но подсъдимият продължил да го удря, докато той престанал да дава признаци на живот. След това се прибрал у дома си и не съобщил на никого за случилото се. В изключително тежко състояние, но все още жив, пострадалият бил намерен едва на сутринта. Починал по пътя за болницата. По тялото му били открити множество наранявания. Смъртта настъпила от силни удари в главата, които предизвикали натрошаване на черепа и увреждане на мозъчното вещество.

При така установените фактически положения окръжният съд неправилно е приложил чл. 119 НK. Противоправното нападение срещу подсъдимия се е изразило в замахването с брадвата. С това то е и завършило. Пострадалият побягнал по улицата, за да се спаси от ударите с мотичката. В това положение той не е представлявал никаква реална и непосредствена опасност или заплаха за живота и здравето на подсъдимия. Въпреки това той продължил да го удря. Нанасял удари и след като го повалил на земята. Следователно в момента на убийството подсъдимият не се е намирал в състояние на неизбежна отбрана, поради което не могъл да превиши нейните предели.

Квалификацията на деянието е неправилна. Неправилно е приложен чл. 119 НК.

Върховният съд – II н. о., е констатирал допуснатото нарушение, но не е могъл да го поправи поради липса на протест.

Върховният съд – общото събрание на наказателните колегии намира, че двата съдебни акта следва да бъдат отменени по реда на надзора, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на предварителното разследване. При новото разглеждане на делото ще следва да се проверят събраните вече доказателства и да се съберат нови такива с оглед да се установи правилната квалификация на деянието. Ще следва да се прецени дали псувните и обидните думи, както и замахването с брадвата от страна на подсъдимия дават основания за квалификация на деянието по чл. 118 НК или пък се касае за убийство по чл. 115 или 116 НК.

Advertisements

~ от penallaw на септември 9, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: