Решение № 73 от 28.04.1994 г.

ОПИТ ПО ЧЛ. 124, АЛ. 1 НК Е НЕВЪЗМОЖЕН, ТЪЙ КАТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО Е НЕПРЕДПАЗЛИВО.

ВИНАТА НА ДЕЕЦА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ КВАЛИФИЦИРАНА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, АКО НЕ СА СЪОБРАЗЕНИ ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, ВЪЗ ОСНОВА НА КОИТО СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА РЕШИ ТОЗИ ВЪПРОС.

Чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК

Чл. 299, ал. 1, т. 1 и 2 НПК

Докладчик съдията Стефанка Стоянова

С. окръжен съд с присъда № 30 от 19.IХ.1993 г. по н. о. х. дело № 28/1993 г. е признал подсъдимия А. М. Ч. за виновен в това, че на 8.III.1993 г. е направил опит по непредпазливост да причини смъртта на Х. А. И. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда и на основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 и 2 и чл. 54 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода п ри първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието, а по предявеното му обвинение по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1 НК го признал за невинен и го оправдал.

Посочените в протеста отменителни основания са по чл. 328, т. 1 и 4 НПК – за необоснованост на констатациите досежно субективното отношение на дееца към общественоопасните последици и за неправилно прилагане на чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 18 НК вместо на чл. 115 във връзка с чл. 18 НК.

Протестът е основателен.

По делото не е имало спор, че на 8.III.1993 г. при напускането на бар „Б.“, намиращ се в хотел „С.“ подсъдимият А. Ч. с нож, чието острие е с дължина 10 см и ширина 2,5см е нанесъл удар на свидетеля Х. И. в областта на корема. В такъв смисъл са дадените по реда на чл. 275 НПК обяснения, в които, като е уточнил, че е бил в заведението заедно с посочения свидетел, с когото след първоначалното спречкване и взаимно сбиване се сприятелил, деецът е потвърдил: „Отворих ножа и… някъде в корема го ударих“. Не е имало спор и за това, че в резултат на ударите на пострадалия е причинена порезно-прободна рана с дълбочина наранения канал 5-8 см, проникваща в коремната кухина и увреждаща голямото було и тънките черва, като от причиняването й са настъпили абдоминален кръвоизлив и остър дифузен перитонит, който без квалифицирана медицинска помощ неминуемо биха довели до смърт. В такъв именно смисъл е заключението на експерта д-р Я. В. Окръжният съд е приел за установени отбелязаните безспорни факти. Приел е за установено още, че веднага след нанасяне на удара пострадалият паднал на земята, а свидетелят П. С. отнел използвания нож от дееца, който при отнемането не оказал каквато и да е съпротива. При така възприетите констатации е счел, „че у подсъдимия е имало умисъл – пряк за нанасяне на телесна повреда, а не за причиняване на смърт.“ Изводът в нарушение на чл. 114, ал. 3 НПК не е основан на внимателната проверка и цялостната оценка на всички доказателствени материали.

Според указанията по прилагането на чл. 115-119 НК, дадени в т. 2 на Постановление № 2/1957 г. на Пленума на Върховния съд, „за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата и други обстоятелства.“

От изложеното следва, че в случая п ри решаване на въпроса за вината, а оттук и на въпроса по чл. 299, ал. 1, т. 2 НПК е било необходимо да се съобрази нанасянето на удара с оръжие, годно да причини смърт, каквото именно оръжие е използваният нож с оглед на големината на острието му. Необходимо е било също да се съобрази, че при нанасяне на удара деецът и пострадалият са били в близост един до друг, като първият е предприел тези действия изненадващо и за останалите присъстващи, и за втория, поради което той не е имал възможност да се предпази или да окаже някаква съпротива. Посочените и установени по делото фактически данни обаче не са взети предвид.

Освен това при съобразяването на обстоятелствата за „поведението на подсъдимия“, „характера на самото увреждане“, и „начинът, по който е нанесена раната“ не са взети предвид всички факти във връзка със същите обстоятелства, имащи значение за правилната им оценка. По-конкретно, като е отчетено, че деецът не се е противопоставил на отнемането на ножа от страна на свидетеля П. С., не е обсъдено и преценено дали е имал обективна възможност да се противопостави на отнемането при наличието в близост на хора, от които е следвало да очаква да му попречат, както и дали всъщност сам се е отказал от нанасяне на други удари, защото с оглед нападането на пострадалия на земята е считал за настъпили общественоопасните последици.

Същевременно, като е отчетен характерът на увреждането,представляващо средна телесна повреда, не е обсъдено и преценено, че настъпилото в резултат на това увреждане разстройство на здравето е било опасно за живота само временно единствено поради оказаната квалифицирана медицинска помощ, без която смъртта би била неизбежна. А във връзка с начина на причиняване на нараняването е отчетено само че според допълненото в съдебно заседание заключение на експерта д-р Я. В. „силата на удара не е била голяма“ и „червата не са жизнено важен орган“. Цялостната оценка на обстоятелствата за насоката и силата на удара и за мястото на нараняването обаче е налагало да се обсъдят и преценят и останалите установяващи проникването незащитеност на коремната кухина не е било необходимо ударът да се нанесе с голяма сила, въпреки нанасянето на удара през дрехите дълбочината на раневия канал е значителна и е близка по размер до дължината на острието на използваното оръжие, макар да не са жизнено важни засегнатите вътрешни органи, те са били увредени по начин, неминуемо водещ до настъпване на общественоопасните последици по чл. 115 НК.

Допуснатото нарушение на чл. 114, ал. 3 НПК е съществено, тъй като е довело до необоснованост на приетото за установено относно умисъла на дееца. Това е така, защото обсъждането на изтъкнатите фактически данни, които първата инстанция не е съобразила и пълното и в съвкупност преценяване на всички факти по делото досежно отбелязаните обстоятелства би могло да обоснове друг извод във връзка с това дали подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици по чл. 115 НК и е искал настъпването им.

Освен посоченото нарушение допуснато е и друго – по чл. 328, т. 1 НПК поради неправилно прилагане на чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 18 НК.

От характера на опита като започнато, но недовършено умишлено престъпление, при което не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици следва, че такъв обособен стадий е невъзможен при непредпазливите престъпления. Затова не е възможен и опит за причиняване на смърт по непредпазливост, дори когато причиняването е вследствие на умишлено телесна повреда.

Advertisements

~ от penallaw на септември 9, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: