Решение № 659 по н. д. № 502/93 г., I н. о. на ВС

ОБЩОТО МЕЖДУ НЕБРЕЖНОСТТА И СЛУЧАЙНОТО ДЕЯНИЕ Е,ЧЕ И ПРИ ДВЕТЕ ХИПОТЕЗИ ДЕЕЦЪТ ОБЕКТИВНО Е ПРИЧИНИЛ ПРЕСТЪПНИЯ РЕЗУЛТАТ БЕЗ СУБЕКТИВНО ДА Е БИЛ ДЛЪЖЕН И Е МОГЪЛ ДА ПРЕДВИДИ ОБЩЕСТВЕНООПАСНИЯ РЕЗУЛТАТ, А ПРИ СЛУЧАЙНОТО ДЕЯНИЕ ТОЙ НЕ Е БИЛ ДЛЪЖЕН ИЛИ АКО Е БИЛ ДЛЪЖЕН, НЕ Е МОГЪЛ В КОНКРЕТНИТЕ УСЛОВИЯ И С ОГЛЕД НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ СИ ОСОБЕНОСТИ ДА ПРЕДВИДИ ТОЗИ РЕЗУЛТАТ.

Чл. 11, ал. 3, предл. 1 от НК

Чл. 15 НК

Докладчик съдията Никола Филчев

Въз основа на събраните доказателства съдът е направил обосновани изводи, като е приел за установени следните фактически обстоятелства: на 4.III.1992 г. в околностите на гр. З. подсъдимата К. по непредпазливост е запалила чужда гора и от това са последвали значителни вреди в размер на 198 441 лева.

Подсъдимата твърди, че не е проявила небрежност, а налице било случайно деяние. Това възражение налага да се изясни принципното различие между небрежността (чл. 11, ал. 3, предл. 1 НК) и случайното деяние (чл. 15 НК).

Небрежността е вид непредпазлива вина, а случайното деяние е изключващо вината обстоятелство. Общото между двете хипотези е, че деецът обективно е причинил престъпния резултат без субективно да е съзнавал това. Различното е, че при небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, а при случайното деяние той не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не е могъл да предвиди резултата. В такъв смисъл случайното деяние представлява обратната страна на небрежността. Сравнението изисква да се разкрие съдържанието на двата признака на небрежността: а) обективен – деецът е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и б) субективен – деецът е могъл да предвиди последиците.

Обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен да предвиди. За да се прецени дали деецът е бил длъжен да предвиди престъпния резултат, трябва да се отговори на два въпроса. Първо, какво поведение дължи субектът в дадения случай? Дължимото поведение се определя от правилата, които регламентират съответната дейност. Тези правила са изработени от обществената практика, науката, техниката и най-често са изрично закрепени в нормативен акт. Правилата очертават границите на грижата, която деецът трябва да прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Спазването на всички правила изключва небрежността и изобщо вината. Обратно – нарушаването на правилата за изпълнение на съответната дейност означава, че деецът не е проявил дължимата грижа. Вторият въпрос е, отклонил ли се е деецът от дължимото поведение и в какво се е изразило това отклонение? При небрежността деецът нарушава правилата за изпълнение на съответната дейност и от това за него възниква задължението да предвиди общественоопасните последици на своето деяние.

Субективен признак на небрежността е възможността на дееца да предвиди и предотврати престъпния резултат. Тази възможност се преценява не изобщо, а конкретно за случая, и то в рамките на дължимото поведение на онова поведение, което се изисква в подобни случаи. Едва след като се установи какво е дължимото поведение, следва да се постави въпросът, дали конкретният деец (спазвайки правилата) е могъл в конкретните условия да предвиди престъпния резултат. Възможността за предвиждане и предотвратяване на резултата зависи: а) от конкретните обективни условия за извършване на деянието и б) от индивидуалните особености на личността на дееца. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи какви обективни условия са били необходими, за да се предотврати резултатът и след това да изследва дали всички необходими условия са съществували. Ако липсва само едно от необходимите условия, налице е обективна невъзможност за предотвратяване на общественоопасния резултат, т.е. случайно деяние. Например шофьорът е управлявал автомобила с превишена скорост в града, но катастрофата е настъпила поради това, че внезапно напътя е излязло друго превозно средство, което е отнело възможността на шофьора да предотврати общественоопасния резултат. В случая видимостта е необходимо условие за предотвратяване на резултата. Възможно е да липсва причинна връзка между превишаването на скоростта и престъпния резултат.

От това, че съществува задължение за предотвратяване на общественоопасните последици не следва, че съществува и възможност за това. Съдът винаги трябва да констатира наличието на някакво обективно обстоятелство, което насочва съзнанието на дееца към опасността при нарушаване на правилата. Такова обективно обстоятелство съставляват и самите специални правила за извършване на съответната дейност.

Що се отнася до индивидуалната възможност на дееца да предвиди общественоопасния резултат, тя зависи от способностите, знанията, опита, съобразителността, физическото и психическото състояние на конкретната личност (телесен недъг, състояние на афект, внезапно смущение и др.). Наличието на съответни качества позволява на дееца чрез мобилизиране на своя психически капацитет да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици. Тази възможност заедно с проявената недостатъчна грижа от страна на дееца (и при съответна волева насоченост) съставлява основанието за отрицателна оценка на психическото отношение на дееца към престъпния резултат. Обратно – липсата на такава възможност означава липса на вина, т.е. наличие на случайно деяние (чл. 15 НК).

При небрежността липсват конкретни представи за престъпния резултат. Но това не означава, че деецът няма никакви най-общи представи за това, което върши, за обстановката, в която действа и за възможните опасности.

В разглеждания случай е безспорно установено, че подсъдимата М. К. е причинила престъпния резултат – запалването на гората, без да е съзнавала това. Проблемът е, налице ли са останалите два белега на небрежността: подсъдимата била ли е длъжна и ако е била длъжна, дали е имала възможност да предвиди и предотврати престъпния резултат?

Не съществуват юридически правила, които да регламентират конкретната ситуация. Но човешкият опит е установил, че в близост до борова гора в сухо време и когато духа вятър не бива да се пали изсъхналата, бързо горяща трева, защото има опасност от пожар. Подсъдимата К. съзнателно е нарушила това изискване като лекомислено е сметнала, че не съществува реална опасност от пожар. Това отклонение от дължимото поведение поражда за нея задължението да предвиди и предотврати престъпния резултат.

Поставя се въпросът, а имала ли е подсъдимата възможност, ако действаше в рамките на дължимото поведение, да предвиди престъпния резултат. Отговорът и на този въпрос е положителен. Подсъдимата К. е възрастна жена със значителен житейски опит. Тя е познавала обстановката и е знаела, че наблизо се намира минирано поле. Налице са били всички обективни и субективни предпоставки, за да може подсъдимата да предвиди запалването на гората. Ако беше проявила дължимата грижа и взискателност, ако беше подложила на внимателна преценка всички обстоятелства, подсъдимата К. можеше да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици от своето деяние.

Всъщност подсъдимата е имала някаква най-обща представа за абстрактната опасност, която създава като запалва тревата. Доказателство затова е, че М. К. е приготвила кофа с вода, която да използва, ако се наложи.

Следователно налице са всички белези на небрежността. Възражението на подсъдимата К., че се касаело за случайно деяние по чл. 15 НК, е неоснователно.

Правната оценка за установените по делото факти е правилна. Съдът законосъобразно е квалифицирал деянието на подсъдимата К. като непредпазлив палеж на чужда гора, от който са настъпили значителни вреди по чл. 331, ал. 2, предл. второ на НК.

Advertisements

~ от penallaw на септември 9, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: