Решение № 621 от 29.12.1984 г.

ДЕЕЦЪТ НЕ СЕ НАКАЗВА, КОГАТО ПО СОБСТВЕНА ПОДБУДА СЕ Е ОТКАЗАЛ ДА ДОВЪРШИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, НО САМО ПРИ ОПИТ И ПРИГОТОВЛЕНИЕ, А НЕ И ПРИ ДОВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

НК Чл. 17, ал. 3

НК Чл. 18, ал. 3

НК Чл. 256

Първото отменително основание – за необоснованост на присъдата и за противоречието и със закона, е неоснователно.

От фактическа страна е установено, че на 1.08.1984 г. в гр. К. подсъдимият употребил голямо количество алкохол и не могъл да се прибере в родното си село дори с последния автобус. Тогава се отправил към жп. гарата, за да пътува с влака, който тръгвал в 3.30 часа. На една пейка в градинката пред гарата забелязал пострадалия и макар да не се познавали, той седнал при него и започнали разговор. Пострадалият бил инвалид и ползувал патерица. Обяснил му, че отива на почивка в гр. П. В разговора между двамата се породил спор за възрастта на пострадалия и той подал на подсъдимия личния си паспорт, за да го убеди, че е роден през 1963 г. В паспорта се намирали парите му в размер на 120 лв. Подсъдимият решил да му ги вземе и хванал паспорта. Пострадалият продължавал също да държи паспорта с парите и да му се моли да му ги върне, като му обяснявал, че това са всичките му пари. Той обаче го блъснал и когато пострадалият изгубил равновесие и паднал, издърпал от ръката му паспорта с парите и избягал. След това хвърлил личния паспорт на пострадалия. Парите били открити у него при направения му личен обиск след залавянето му от органите на НМ.

При тези правилни фактически констатации окръжният съд е направил и обосновани правни изводи, като правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 256, ал. 2 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 4 НК с оглед на последното му осъждане, което също е било за престъпление, представляващо опасен рецидив.

Доводът, посочен в жалбата, за доброволен отказ от извършване на престъпление е бил навеждан от защитата на подсъдимия и при разглеждане на делото от окръжния съд. Последният го е обсъдил и обосновано го е приел за неоснователен, като в тази насока е посочил убедителни съображения. Правилно се е позовал на чл. 17, ал. 3 и на чл. 18, ал. 3 НК, които предвиждат ненаказуемост на дееца, когато същият по собствени подбуди се е отказал да извърши или да довърши престъплението. А случаят се отнася за довършено престъпление и твърдението на подсъдимия, че при залавянето му бил тръгнал да търси пострадалия, за да му върне парите, не води до отпадане на наказателната отговорност. Въпросът за доброволния отказ може да се обсъжда само при приготовление и при опит, но не и при довършено престъпление. А в случая подсъдимият е довършил престъплението по чл. 256 НК – насилствено е отнел парите на пострадалия от негово владение с намерение противозаконно да ги присвои. Освен това последващите му действия не дават основание да се приеме за вярно твърдението му, че е имал намерение да ги върне на пострадалия – унищожил личния му паспорт, свалил якето си, за да не бъде разпознат, и нищо не казал за парите и за желанието му да ги връща, когато служителите на МВР са го спрели и му поискали документ за самоличност, след което го завели в районното управление. Едва тогава при направения му личен обиск парите били намерени. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на материалния закон.

Advertisements

~ от penallaw на септември 9, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: