Решение № 542 от 27.11.1987 г.

ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИМА, КОГАТО СА НАЛИЦЕ ВСИЧКИ ПРЕДПОСТАВКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛ. 26 НК.

КОГАТО Е НАЛИЦЕ НЕВЪЗМОЖНОСТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ДЕЯНИЯ ДА БЪДАТ ТРЕТИРАНИ КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПРЕДШЕСТВУВАЩИТЕ ПО НАЧИН, ЧЕ ПРИЧИНЕНИТЕ С ТЯХ ОБЩЕСТВЕНООПАСНИ ПОСЛЕДИЦИ ДА СЕ СВЪРЗВАТ В ЕДИН СБОРЕН ПРЕСТЪПЕН РЕЗУЛТАТ И ЕДНОРОДНИТЕ ПРОЯВИ НА ДЕЕЦА НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОБЕДИНЕНИ В ЕДНО СЛОЖНО ЦЯЛО ПО ЛИПСА НА СУБЕКТИВНА И ОБЕКТИВНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТЯХ, НЯМА ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, И Е НАЛИЦЕ СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Чл. 23 НК

Чл. 26 НК

От доказателствата по делото е установено, че подсъдимите са извършили две престъпни деяния – през м. септември-ноември 1984 г. и през м. февруари и април 1986 г. Съдът по същество не е отразил в мотивите към присъдата, но фактически е приел, че подсъдимите са извършили деянията при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК. Продължавано престъпление обаче е налице само тогава, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при едни и същи обстоятелства и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите. В конкретния случай, макар и деянията да осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, не са извършени през продължителни периоди от време. Първото деяние е извършено през м. септември – ноември 1984 г., а вторите през м. февруари и април 1986 г. очевидно е, че деянията не са осъществени през непродължителен период от време, а в продължителен период от време, като вторите две деяния са извършени след изтичане на една година и половина от извършване на първото деяние. В случая е налице невъзможност последващите деяния да бъдат обединени като продължение на предшествуващото по начин, че причинените от тях общественоопасни последици да се свързват в един сборен престъпен резултат. Еднородните прояви на подсъдимите не могат да бъдат обединени в едно сложно цяло, тъй като липсва обективна и субективна връзка между тях. Доказателствата по делото разкриват наличието на реална съвкупност на две престъпления по чл. 233, ал. 1 НК, за които следва да бъдат определени наказания, като по реда на чл. 23 НК на подсъдимите бъде наложено общо наказание.

Съдът по същество, като е приел, че са налице условията на чл. 26, ал. 1 НК, не е приложил чл. 23 НК и не е обсъдил възможността за прилагане на чл. 24 НК с оглед проявените от двамата подсъдими користни цели и мотиви за извършване на деянията.

Допуснатото нарушение на материалния закон е особено съществено, защото е имало за последица постановяване на незаконосъобразна присъда.

Advertisements

~ от penallaw на септември 9, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: