Решение № 44 от 23.10.1980 г.

ПРИ ЕКСЦЕС, КОГАТО ДВЕ ИЛИ ПОВЕЧЕ ЛИЦА СА РЕШИЛИ ДА ИЗВЪРШАТ КОНКРЕТНО ОПРЕДЕЛЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НЯКОЙ ОТ ТЯХ БЕЗ ЗНАНИЕТО И СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГИТЕ ИЗВЪРШИ ПО-ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ УГОВОРЕНОТО, ТОЙ ЩЕ ОТГОВАРЯ ЗА ТОВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, А ОСТАНАЛИТЕ СЪУЧАСТНИЦИ ЩЕ ОТГОВАРЯТ САМО ЗА ТОВА, КОЕТО Е БИЛО УГОВОРЕНО, АКО И ТО Е БИЛО ОСЪЩЕСТВЕНО.

Чл. 21 НК

Чл. 20, ал. 3 НК

П. окръжен съд с присъдата си е признал подсъдимите Ат. П. К. и П. З. Г., двамата от с. Д., П. окръг, за виновни в това, че на 24.06.1979 г. в същото село умишлено умъртвили Т. Д. С., при което първият действувал като извършител, а вторият като подбудител и на основание чл. 115 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК осъдил подсъдимият Ат. К. на петнадесет години лишаване от свобода, а на основание чл. 115 във връзка с чл. 20, ал. 3 НК осъдил подсъдимия П. Г. на тринадесет години лишаване от свобода.

Осъдил ги солидарно двамата да заплатят на гражданските ищци обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на престъплението.

Окръжният съд е приел от фактическа страна за доказано, че след скарването в пивницата на селото между пострадалия и подсъдимия П. Г. последният си тръгнал и когато настигнал подсъдимия Ат. К., казал му, че пострадалият го обидил, и двамата се върнали обратно в пивницата. Подсъдимият пръв пристигнал до масата, при която се намирали пострадалият С. и свидетелите Д. и М., застанал зад С. и облегнал двете си ръце на раменете му така, че дланите му били пред гърдите на същия и с „остър тон“ го попитал: „Ти какво искаш, бе?“ Пострадалият рязко вдигнал ръцете си, за да се освободи, и се опитал да стане от стола, но в този момент угаснал електрическият ток и преди да успее да стане, подсъдимият К. извадил от задния си джоб нож и му нанесъл два удара, единият от които наранил сърцето му и той след няколко минути починал. През това време подсъдимият Г. стоял встрани от пострадалия и излязъл навън веднага след подсъдимия К. и двамата се прибрали по домовете си.

При тези верни фактически констатации съдът явно необосновано е приел, че подсъдимият Г. е подбудил подсъдимия К. да извърши убийство. За да е налице подбудителство към умишлено убийство, е необходимо деецът да мотивира извършителя да осъществи именно умишлено умъртвяване на пострадалия.

Както изрично е посочено в мотивите на присъдата, съдът е приел фактическата обстановка преди всичко въз основа на обясненията на подсъдимия К. Същият обаче при отделните му разпити на предварителното производство и при съдебното следствие е депозирал различни показания. При разпитите му на първоначалното предварително следствие подсъдимият К. изрично е заявил: „Петко не ме е карал да убивам Т. С. Каза само да го оправим“ (л. 13 сл. д.). След връщането на следствието за допълнително разследване именно по този въпрос, дали е налице подбудителство от страна на подсъдимия П. Г., подсъдимият К. е започнал да твърди, че той така е разбрал думите му: „Искаше да му се отмъсти. Под оправяне с него аз разбирам, че иска да го убива или да се бие с него“ (л. 98 сл. д.) или „Искаше и да се бие, и да го убива“ (л. 99 сл. д.). Освен това подсъдимият К. е заявил следното: „Виждайки тази негова готовност това, че е ядосан, аз тръгнах с него не да убивам, а да предотвратя скандала“ и още „За да се отбраня, съм го мушнал с ножа.“ Противоречиви са в отделните им части дори обясненията на подсъдимия К. при самото съдебно следствие, където, от една страна, е заявил: „Разбрах, че иска да го убие, и аз се върнах. за да предотвратя боя между тях“, а, от друга страна: „Петко не се е съгласявал да го убивам“ (л. 2, проток. с, з.).

При тези противоречиви обяснения на подсъдимия К. и при липсата на други доказателства, както и невъзможността да се съберат такива, следва да се приеме, че изводите на съда в смисъл, че подсъдимият Г. е мотивирал подсъдимия К. да извърши умишлено убийство, са явно необосновани. Напротив, така, както са събрани доказателствата, те сочат, че подсъдимият Г. е имал намерение да се саморазправя или най-много да нанесе побой на пострадалия. И според обясненията на извършителя К. той пряко не му е казал да извърши убийството, както и че на Г. не е било известно, че той (подсъдимият К.) е имал нож у себе си (л. 99 сл. д.). В случая е налице ексцес. Вместо само да търси обяснение от пострадалия, подсъдимият К. по свое решение, взето без знанието на подсъдимия Г., без да е мотивиран от него, като използувал особените обстоятелства – краткотрайното прекъсване на електрическия ток, е извършил убийството. Известно е обаче, че при ексцес, когато две или повече лица са решили да извършат конкретно определено престъпление и някой от тях без знанието и съгласието на другите извърши по-тежко престъпление от уговореното, той ще отговаря за това престъпление, а останалите съучастници ще отговарят само за това, което е било уговорено, ако и то е било осъществено. В конкретния случай освен убийството друго престъпление не е извършено. Ето защо Върховният съд – Общо събрание на наказателните колегии, намира, че двата съдебни акта са явно необосновани, което налага на същите да се допусне преглед и да се отменят по реда на надзора, при което подсъдимият Г. да се признае за невинен и да се оправдае по обвинението му по чл. 115 във връзка с чл. 20, ал. 3 НК, като се отхвърли и предявеният срещу него граждански иск.

Advertisements

~ от penallaw на септември 9, 2009.

Един коментар to “Решение № 44 от 23.10.1980 г.”

  1. Доживотна присъда…………………

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: