Решение № 270 от 21.06.1979 г.

НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА НЕ Е ДОПУСТИМА СРЕЩУ БЪДЕЩО НАПАДЕНИЕ. ТЯ НЕ Е ДОПУСТИМА И КОГАТО СПРЯМО ПОДСЪДИМИЯ, КОЙТО СЕ ПОЗОВАВА НА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА, Е БИЛО ЗАМИСЛЕНО НАПАДЕНИЕ, НО ОТ КОНКРЕТНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА НА СЛУЧАЯ СЕ ВИЖДА, ЧЕ ИМА ОТКАЗ ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА НАПАДЕНИЕТО ВЪПРЕКИ ДА Е ИМАЛО ИЗВЕСТНА ПОДГОТОВКА ЗА ТАКОВА.

НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА СЕ ДОПУСКА СРЕЩУ НЕЗАПОЧНАЛО ОЩЕ НАПАДЕНИЕ, НО САМО КОГАТО Е ОЧЕВИДНО, ЧЕ ТО ПРЕДСТОИ ДА ЗАПОЧНЕ. В ТОЗИ СМИСЪЛ СЛЕДВА ДА СЕ РАЗБИРА НЕПОСРЕДСТВЕНОСТТА НА НАПАДЕНИЕТО, КОЯТО СЕ ИЗИСКВА ОТ ЗАКОНА.

Чл. 12 НК

Подсъдимият С. Г. е признат за виновен в това, че на 14.X.1979 г. в гр. А., превишавайки пределите на неизбежната отбрана, е умъртвил С. И. от същия град, поради което на основание чл. 119 във връзка с чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода, като е оправдан по първоначалното му обвинение по чл. 115 НК.

Окръжният съд е приел следната фактическа обстановка. Отношенията между подсъдимия, от една страна, и пострадалия и неговия брат, от друга страна, са били влошени. Заканвали се едни на други за разправа. На 14.X.1978 г. двамата братя решили вечерта да се разправят с подсъдимия и за целта се скрили близо до неговата къща и го изчаквали да се върне. Подсъдимият обаче не се върнал сам, а заедно със свидетеля по делото М. К. Последните влезли в двора на подсъдимия и след малко чули някакъв шум. Излезли навън от двора на улицата да видят какво има и забелязали, че зад спряната от другата страна на улицата лека кола се крие човек. Подсъдимият, излизайки навън от двора, взел със себе си нож, а свидетелят М. К. взел дърво. Още отивайки към колата, те видели, че криещият се там е пострадалият, който се изправил без никакъв опит за някакво нападение. Подсъдимият още с отиването си хванал пострадалия и двамата започнали да се дърпат. В този момент дошъл и братът на пострадалия свидетелят Г. И., който се намесил в боричкането. Окръжният съд е приел, че двамата братя съборили подсъдимия на земята и започнали да го ритат. В по-късен момент подсъдимият и пострадалият се изправили и подсъдимият замахвал с ножа си. Пострадалият се молил на подсъдимия да го остави. Подсъдимият обаче не чул молбата на пострадалия, а го намушкал с ножа, от което на следващия ден последният починал.

Върховният съд счита, че приетата от окръжния съд фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствата по делото. Окръжният съд не е преценил достатъчно задълбочено показанията на свидетеля М. К., което, ако беше сторил, може би щеше да дойде до друг извод относно фактическата обстановка и по-точно относно наличието на непосредствено противоправно нападение.

Върховният съд, за да не приеме фактическата обстановка, възприета от окр. съд, се позовава на показанията на свидетеля М. К. В съдебно заседание този свидетел е заявил, че поддържа показанията си, дадени на предварителното производство. Там той е казал между другото и следното:

„Като отидохме към колата, момчето се изправи и тогава С. Г. (подсъдимият), като отиде до него, го хвана за рамото и искаше да го бие, започна да го дърпа, закани му се, че ще му счупи главата, че ще го заколи.“ Свидетелят обаче успял да ги раздели. По-късно при тях дошъл и братът на пострадалия свидетелят Г. И. Подсъдимият се втурнал и към него и пак псувал двамата.

От показанията на този свидетел се установява, че двамата братя действително са се били скрили близо до къщата на подсъдимия, но никой от тях не е проявил никаква агресия, никакъв опит за нападение спрямо подсъдимия. Показанията на свидетеля М. К. се подкрепят и от показанията на свидетеля Г. И. А щом като няма нападение върху подсъдимия, не може да се приеме, че той се е намирал в положение на неизбежна отбрана.

Тук се налага да се изясни понятието непосредствено противоправно нападение. По-точно да се изясни понятието непосредствено. Наистина не е необходимо нападението да е вече започнало, защото ако това се изисква, то в много случаи самоотбраната, защитата ще закъснее и институтът на неизбежната отбрана ще се окаже неефикасен. От друга страна обаче, не може да се допусне неизбежна отбрана срещу бъдещо нападение, когато не се знае дали подготвяното нападение ще започне. Не може да се допусне неизбежна отбрана и при едно предполагаемо нападение, за което няма достатъчно основание да се приеме, че то ще започне.

А какво имаме в разглеждания случай? Безспорно пострадалият и неговият брат са имали намерение да се разправят с подсъдимия, евентуално да го бият. Но както е установено, те не са предприели никакво нападение спрямо подсъдимия. Подсъдимият е този, който се приближава към пострадалия, хваща го, дърпа го, псува го и пр.

За понятието непосредствено следва да се добави още и следното. Нападението е непосредствено не само когато е вече започнало, но и тогава, когато е създадена реална опасност от увреждане личността на дееца. В разглеждания случай не е имало никаква реална опасност от увреждане личността на подсъдимия, тъй като пострадалият и неговият брат са възприели една позиция на примирение. Пострадалият е показал с поведението си едно желание да се разберат, затова се е молил на подсъдимия да не действува така брутално и с нож. Очевидно, че пострадалият и неговият брат са приключили дейността си само с една подготовка за нападение, но по известни съображения те са се отказали от нападението. Отказът може би е продиктуван от изменилата се обстановка, тъй като пострадалият и брат му са очаквали подсъдимият да се върне сам, а той се връща, придружен от свидетеля М. К. Но щом липсва нападение и дори реална опасност от такова, деецът не може да се позовава на неизбежна отбрана.

Advertisements

~ от penallaw на септември 9, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: