Решение № 20 от 14.02.1990 г.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАПАДЕНИЕТО, ПРЕДПРИЕТО ОТ ПОСТРАДАЛИЯ, Е НАЛИЦЕ, КОГАТО ТОЙ ПО СОБСТВЕНИ ПОДБУДИ ИЛИ ОБЕКТИВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА ГО ПРОДЪЛЖИ, Е ДАЛ ВЪНШЕН ИЗРАЗ НА ОТКАЗ ОТ ПО-НАТАТЪШНИ ДЕЙСТВИЯ, ЗАСТРАШАВАЩИ ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА НАПАДНАТИЯ – ЗАХВЪРЛЯНЕ НА ОРЪДИЕТО, С КОЕТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА НАПАДЕНИЕТО, НАПУСКАНЕ НА МЕСТОИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЯНИЕТО И ДР.

Чл. 119 НК

Чл. 118, във връзка с чл. 115 НК

Пострадалият А. М. е племенник на подсъдимия. Във връзка с имуществени спорове за наследствен имот отношенията между двамата били лоши. Тези отношения между вуйчото и племенника не се отразили и на отношенията между майката на подсъдимия свид. Д. Н. и нейния внук – пострадалия. Те били привързани един към друг и поддържали близки контакти. Въпреки забраната от страна на вуйчо му пострадалият често посещавал своята баба. Когато се наложило 85-годишната майка на подсъдимия и баба на пострадалия да посети болната си сестра в гр. С., тя помолила внука си да е придружи до столицата, за която цел оставила бележка в дома на пострадалия. През деня той употребил значително количество алкохол. След като се прибрал в стаята си, намерил бележката на баба си и по този повод я посетил, за да се уточнят за утрешното пътуване. Провел с нея разговор и се насочил към съседната стая на вуйчо си – подсъдимия Й. Н., който в момента вечерял и наблюдавал футболен мач по телевизията. Под въздействието на алкохола и неприязнените отношения с подсъдимия, пострадалият отправил закани по негов адрес пред баба си. Казал, че ще го убие и се втурнал в стаята на подсъдимия. Свид. Д. Н. разбрала, че внукът й е употребил алкохол и уплашено от заканата му извикала на сина си да бяга. Пострадалият нахлул в стаята на вуйчо си и му нанесъл удари с ръце. Подсъдимият започнал да се брани. Между двамата станало сбиване. При това сбиване подсъдимият нанесъл два удара с нож, взет от масата, в тялото на пострадалия – единият в лявата подмишница, а вторият, който се оказал фатален, в коремната област.

При така установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд в нарушение на закона е квалифицирал извършеното от подсъдимия убийство по чл. 118 във връзка с чл. 115 НК. Тази квалификация е възприета от основаното само на предположение фактическо положение, че пострадалият бил вече преустановил нападението над подсъдимия, когато последният му нанесъл смъртоносния удар с ножа. Анализът на доказателствата по делото налага противния извод. Установено е, че пострадалият под въздействие на погълнатото значително количество алкохол и изблика на неприязнени чувства към вуйчо си връхлетял в стаята на подсъдимия и започнал да му нанася удари в момент, когато последният вечерял и наблюдавал предаване по телевизията. Изненадан от неочакваното нападение започнал да се брани първоначално с ръце, а след това и с взетия от масата кухненски нож. Да си послужи с ножа го е мотивирало обстоятелството, че пострадалият бил много по-млад от него и по ръст и физическа сила чувствително го превъзхождал. Нападението на пострадалия не е прекъснато, защото той не е дал видими признаци, че се е отказал от по-нататъшно малтретиране на изненадания от неочакваното нападение подсъдим – не е напуснал стаята на подсъдимия, не е дори направил опит да се запъти към вратата. При тази обстановка подсъдимият не е могъл да прецени, че нападението срещу него е преустановено и нападателят няма намерение да го продължи.

Прекратяване на нападението, предприето от пострадалия, е налице, когато той по собствени подбуди или обективна невъзможност да го продължи е дал външен израз на отказ от по-нататъшни действия, застрашаващи живота и здравето на нападнатия – захвърляне на оръдието, с което се осъществява нападението, напускане на мястото, където то е извършено и пр. Установените фактически положения по делото не дават основания за такъв извод.

В конкретния случай подсъдимият е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Той е нападнат от пострадалия в жилището си изненадващо и без да е дал повод за това нападение е започнал да се отбранява от него, но защитата му явно не съответствала на характера и реалната опасност от нападението. Така е, защото пострадалият предприел и осъществил нападението с голи ръце, не е нанасял удари, застрашаващи живота на подсъдимия, за което говори липсата на следи от насилието по части от тялото му. При тази интензивност на нападението, осъществено от пострадалия, не се е налагало подсъдимият да си послужи с кухненски нож и да нанесе смъртоносен удар в корема на нападателя, за да защити своя живот. Въпреки заканата на пострадалия да убие вуйчо си, която отправил в стаята на баба си, свид. Д. Д. Н., и не била възприета от подсъдимия, той не е имал действително намерение да го лиши от живот. За това говори начинът на осъществяване на нападението, неговата интензивност, непослужването с оръдие, годно да причини смърт.

По изложените съображения присъдата на П. окръжен съд следва да се измени, като извършеното от подсъдимия Й. Н. се преквалифицира по чл. 119 НК.

Advertisements

~ от penallaw на септември 9, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: