Решение № 188 от 28.04.1982 г.

РАЗГРАНИЧИТЕЛЕН КРИТЕРИЙ МЕЖДУ НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА И СИЛНО РАЗДРАЗНЕНО СЪСТОЯНИЕ, ПРЕДИЗВИКАНО ОТ ПОСТРАДАЛИЯ С НАСИЛИЕ, Е МОМЕНТЪТ НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЯНИЕТО. КОГАТО НАПАДЕНИЕТО Е ПРЕКРАТЕНО, ДЕЯНИЕТО НА НАПАДНАТИЯ СЛЕДВА, ДА СЕ ОЦЕНИ САМО КАТО ИЗВЪРШЕНО В СЪСТОЯНИЕ НА СИЛНО РАЗДРАЗНЕНИЕ.

УБИЙСТВО, ИЗВЪРШЕНО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ОПАСЕН РЕЦИДИВ, НО В СЪСТОЯНИЕ НА СИЛНО РАЗДРАЗНЕНИЕ, ПРЕДИЗВИКАНО ОТ ПОСТРАДАЛИЯ, СЛЕДВА ДА СЕ КВАЛИФИЦИРА КАТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 116, Т. 11 НК. РАЗДРАЗНЕНОТО СЪСТОЯНИЕ СЕ ОТЧИТА КАТО СМЕКЧАВАЩО ОБСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО.

Чл. 12 НК

Чл. 116, т. 11 НК

Обосновано П. окръжен съд е приел, че когато подсъдимият е спял, получил силен удар по лицето. Събуждайки се от удара, в първия момент не е можал да разбере какво се е случило с него. Когато излязъл навън да търси помощ, разбрал, че е ударен с остър предмет, носът му е отрязан и тече изобилно кръв от него. Понеже носната му кърпа се напоила от изобилната кръв, се върнал в стаята, за да потърси по-голяма кърпа. Виждайки се в огледалото, се ужасил от вида си. По това време баща му седял на леглото, напсувал го и изразил съжаление, че не е успял да го убие. Едва тогава подсъдимият разбира кой е виновникът за положението му и нанася на баща си многократно удари, както сочат данните на медицинската експертиза.

В процеса е изяснено, че нападението е било преустановено. Подсъдимият знае, че баща му е с ампутиран крак и не би могъл да го преследва и продължи нападението, след като вече е излязъл извън стаята. Правилно възприетата фактическа обстановка е довела до извода, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, а не при положение на неизбежна отбрана, какъвто довод прави защитата. Ако ударът е нанесен от пострадалия със сатъра по време на извършване деянието от подсъдимия, както се твърди в писмената защита, пострадалият не би могъл да скрие същия под леглото си, където е намерен и да заличи кървавите следи по него. Разграничителен критерий между неизбежната отбрана и силното раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия с насилие, е моментът на извършване деянието.

Когато нападението е прекратено, деянието на нападнатия следва да се оцени само като извършено в състояние на силно раздразнение, както е приел окръжният съд, а не като неизбежна отбрана.

Като се има пред вид обаче, че жалбоподателят е нападнат, когато е спял, както е приел окръжният съд, че му са нанесени тежки увреждания, които са застрашавали и неговия живот, следва да се приеме, че са налице изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 55 НК, и да му се определи наказание под предвидения в закона минимум. След като съществува забрана деянието да се квалифицира по чл. 118 НК, защото законодателят е изключил приложението на този текст за деянията, по чл. 116, т. 11 НК, това обстоятелство следва да се преценява при определяне на наказанието му. Убийство, извършено при условията на опасен рецидив, но в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, следва да се квалифицира като престъпление по чл. 116, т. 11 НК, както е приела и първата инстанция. Раздразненото състояние трябва да се отчита като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.

Advertisements

~ от penallaw на септември 9, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: