Решение № 122 от 27.02.1971 г.

НАПАДЕНИЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 12, АЛ. 1 НК НЯМА ДА СЪЩЕСТВУВА САМО КОГАТО СЪЩОТО Е НАПЪЛНО ПРЕУСТАНОВЕНО ПО ОТКАЗ НА НАПАДАТЕЛЯ ИЛИ КОГАТО ОКОНЧАТЕЛНО Е ПРЕДОТВРАТЕНО ИЛИ ОТБЛЪСНАТО ОТ НАПАДНАТИЯ ИЛИ ОТ ДРУГИГО. ТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЧИТА ОТСТРАНЕНО, КОГАТО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО И ОТ ДУШЕВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОТБРАНЯВАЩИЯ СЕ НЕ Е БИЛО НАПЪЛНО ЯСНО, ЧЕ Е НАСТЪПИЛ МОМЕНТЪТ, В КОЙТО Е ЗАВЪРШИЛО НАПАДЕНИЕТО, И ТО НЯМА ВЕЧЕ ДА СЕ ВЪЗОБНОВИ.

Чл. 12, ал. 1 НК

Дори да се приеме, че единствено възможна е фактическата обстановка, посочена в т. 5 на мотивирания протест на прокурора, „че вторият удар е нанесен, след като пострадалият се е залюлял и взел да пада“, в какъвто смисъл са и цитираните отречени самопризнания на подсъдимия, дадени на предварителното следствие, то пак е налице положение на неизбежна отбрана. И това е така, защото нападение няма да съществува само когато то е напълно преустановено по отказ на нападателя или когато окончателно е предотвратено или отблъснато от нападнатия или от другиго. Следователно състоянието на неизбежна отбрана не може да се счита отстранено в случаите, когато от обстоятелствата по делото и от душевното състояние на отбраняващия се не е било напълно ясно, че е настъпил моментът, в който е завършило нападението, и то вече няма да се възобнови. Когато има макар и малка вероятност то наново да се повтори, за нападнатия не съществува задължението да се откаже от активна защита и да се спасява чрез бягство, помощ от трети лица, да търси по-меки средства и оръдия за отбрана и т. н. Да се приеме противното, поддържано в протеста, ще означава да се ограничи приложението на института на неизбежната отбрана, създаден в защита на интересите на социалистическото общество, държавата, личността и правата на гражданите от общественоопасни посегателства и за възпитание на трудещите се в дух на другарска взаимопомощ и непримиримост към нарушенията на социалистическия ред и законност. Такъв е конкретният случай. Щом след първия удар нападателят само се е залюлял и взел да пада, но още не е паднал, подсъдимият не е бил убеден, че окончателно е отблъснал нападението, че пострадалият няма наново да стане, да вземе вилата и разярен от удара, да му нанесе нови удари и да го умъртви. Той продължава да действува, като му нанася втори удар, за да го събори на земята.

Advertisements

~ от penallaw на септември 9, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: