Постановление № 2 от 27-29.О4.1970 г.,

(Изм. и доп. с Постановление № 6 от12.04.1983 г. и Постановление № 7 от 26.06.1987 г. на Пленума на ВС)

ОТНОСНО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА РЕЦИДИВНАТА ПРЕСТЪПНОСТ

Пленумът на Върховния съд на Република България, след като обсъди доклада на председателя на Върховния съд за работата на съдилищата в борбата с рецидивната престъпност, намира, че успешното решаване на задачата за намаляване и предотвратяване на този род престъпност налага да се засили борбата с рецидивизма.

I. (Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) Съдилищата в основни линии имат правилно отношение към рецидивната престъпност и отчитат нейната висока обществена опасност. Налаганите наказания по вид и размер са съобразени с изискванията на принципа за индивидуализация и са в съответствие с обществената опасност на деянието и виновните.

От анализа и обобщенията обаче, извършени въз основа на проучванията на съдебната практика, се установява, че при санкционирането на този род престъпления се допускат сериозни отклонения. Някои съдилища недооценяват голямата й обществена опасност и относително немалкия дял, който тя заема от общата престъпност в страната. Поради това налагат наказания, които не въздействат достатъчно възпитателно и предупредително по отношение на осъдения и другите членове на обществото.

Така през 1969 г. Старозагорският народен съд е наложил по отношение 34,1 % от извършителите на престъпления с минали осъждания наказания, несвързани с лишаване от свобода. Казанлъшкият районен съд – по отношение на 32,3 %; съдилищата от Плевенски окръг – по отношение на 27,5 % и т.н.

В много случаи съдилищата определят наказания в размер на минимума или близо до минимума, предвиден в закона.

Неоправдано някои съдилища налагат наказания при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, без да са налице такива. Не се съобразяват с това, че подсъдимият е осъждан многократно и че се касае до повторност на престъпленията или опасен рецидив. Освен това при приложението на чл. 55 НК не се констатира, че и най-лекото предвидено в закона наказание за престъплението е несъразмерно тежко.

Особено се занижават наказанията при т. нар. „джебчийски“ кражби. Съдилищата неправилно определят наказанията за тези кражби, изхождайки единствено или преимуществено от размера на откраднатото, без да държат сметка за намерението на дееца да отнеме всичко, което се окаже налице.

Не са редки случаите, когато се налага наказание поправителен труд, макар подсъдимият да е осъждан неколкократно на лишаване от свобода и това наказание да не му е подействало възпитателно.

Констатирани са и случаи на незаконосъобразно приложение на условното осъждане, особено при повторно неплащане на издръжка – чл. 183, ал. 4 НК. В тези случаи съдилищата рядко прилагат алтернативно предвиденото наказание – задължително заселване, което е по-действена мярка.

При определяне на наказанията за деяния, извършени при рецидив, който не е въздигнат в квалифицирано престъпление, съдилищата не отчитат това обстоятелство като отегчаващо наред с останалите.

Съдилищата почти не прилагат чл. 24 НК, който дава възможност на съда при множество престъпления да увеличи размера на най-тежкото наказание, въпреки че Пленумът на Върховния съд е обръщал внимание на това, особено когато са извършени няколко престъпления в реална съвкупност, след като деецът е вече осъждан.

Не са редки случаите, когато деянията неправилно се квалифицират като маловажни. При предаване обвиняемите на съд, съдилищата не винаги проверяват дали органите на предварителното производство са събрали пълни доказателства за миналата съдимост на виновния и особено за изясняване на обстоятелството дали е изтърпяно наказанието по предишната присъда или не. Не се изясняват всякога тези данни и при разглеждане на делото в съдебно заседание. Необходимо е с оглед на срока по чл. 30 НК съдът да изяснява най-обстойно и кога е изтърпяна наказанието по предишните присъда. Това е от значение както за квалификацията на деянието като повторно или опасен рецидив, така и за правилното приложение на чл. 27 НК.

Съдилищата не всякога излагат съображения защо следва да се присъедини част или цялото наказание, респективно защо не следва да се постанови при съединяване на наказанията в случаите на чл. 27 НК. Излагането на съображения в тази насока е необходимо, за да може второинстанционният съд да направи проверка взети ли са предвид при приложението на чл. 27 НК всички обстоятелства, които имат значение за индивидуализацията на наказанието.

(Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) В присъдите не винаги се изяснява защо съдът приема, че е налице повторност или опасен рецидив и кои предишни осъждания са взети предвид. Не винаги се посочват основанията за приемане на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, а при няколко основания за повторност или опасен рецидив те не се конкретизират. Това затруднява, а понякога прави невъзможно второинстанционният съд да реши сам делото, без да го връща за ново разглеждане, когато намери, че липсват някои от основанията за повторност или опасен рецидив.

Абз. 14 (отм. с Постановление № 4/1987 г., Пл.)

II. За точното и еднакво прилагане на закона при квалификацията на престъпленията, извършени при повторност или опасен рецидив, Пленумът на Върховния съд счита, че следва да се дадат следните ръководни указания:

Относно повторно извършените престъпления

1. Повторност на престъплението има, когато деецът извърши еднакви по вид престъпления. Повторност е налице и когато са осъществени един и същ или различни състави на същото престъпление. Доколкото в закона се допуска изключение, това е изрично указано в ал. 2 на чл. 28 НК. Еднаквите по вид престъпления поначало са предвидени в една и съща глава или раздел от Наказателния кодекс. Има обаче и случаи, когато еднакви по вид престъпления са предвидени в различни глави или раздели на Наказателния кодекс и обратно – в една и съща глава, респективно раздел, са предвидени различни по вид престъпления.

2. Повторно извършена кражба или измама на обществено или лично имущество по чл. 195, ал. 1, т. 7 и чл. 210, ал. 1, т. 4 НК, както и по препращащите към тях чл. 252 и 262 НК има, когато те са немаловажни и виновният е осъждан за кражба или измама на обществено или лично имущество в немаловажен случай с влязла в сила присъда.

Относно опасния рецидив

I. (Изм. с постановление № 6/1983 г., Пл.) В мотивите на постановление № 2/1970 г., т. 1 от раздел II относно опасния рецидив Пленумът на Върховния съд на Република България е приел, че „…ако извършеното престъпление е тежко поради това, че е повторно, както е по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК и др., деянието следва да се квалифицира като опасен рецидив, щом като първото престъпление е било наказуемо с повече от пет години лишаване от свобода“. Следователно, ако деецът извърши обикновена кражба на лично имущество в немаловажен случай по чл. 251 НК и повторността й е единственото квалифициращо обстоятелство, тя е опасен рецидив по чл. 253, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, щом като първото престъпление, за което е осъден, е било тежко умишлено престъпление. В този случай повторността като квалифициращо обстоятелство се отчита два пъти.

За да приеме това тълкуване, Пленумът на Върховния съд на Република България е изходил от обстоятелството, че за да е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, е необходимо деецът да е извършил тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление, независимо от това дали се касае за общ или специален рецидив.

Със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 95/1975 г.) в чл. 29 НК беше създадена нова ал. 3, според която, когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и деянието осъществява едновременно признаците и на двата състава, прилага се разпоредбата за опасния рецидив. С нея се възприе принципът, че повторността като квалифициращо обстоятелство се отчита само веднъж. Недопустимо е едно и също обстоятелство – повторността, да квалифицира деянието под два различни състава и да утежнява положението на дееца два пъти, защото противоречи на закона. С чл. 29, ал. 3 НК, поради изменение на закона, отпада и даденото с постановление № 2/1970 г. на Пленума на Върховния съд на Република България разяснение по приложението на чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. От това следва, че неквалифицираната кражба на лично имущество в немаловажен случай по чл. 251 НК, извършена от дееца преди 01.07.1982 г., но след като е осъждан за тежко умишлено престъпление, не може да се квалифицира два пъти – веднъж като повторна по чл. 252, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, и поради това, че става тежко престъпление – да бъде квалифицирана втори път като опасен рецидив по чл. 253, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 252 НК. В тези случаи тя следва да бъде квалифицирана само като повторна по чл. 252, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, поради това, че не съдържа други квалифициращи обстоятелства освен повторността. При действието на чл. 29 НК преди 01.06.1982 г. кражбата по чл. 251 НК е опасен рецидив само при условията на чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК. Изложените съображения се отнасят и до квалифициране на неквалифицираната измама с предмет лично имущество по чл. 261, ал. 1 и 2 НК в немаловажен случай, извършена от деец, който преди това е осъждан за тежко умишлено престъпление.

II. С изменението на чл. 29, ал. 1 НК със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (изм. и доп., ДВ, бр. 28/1982 г.), влязло в сила на 01.07.1982 г., са предвидени нови условия за квалифициране деянията като опасен рецидив.

1. (Изм. с Постановление № 6/1983 г., Пл.) Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК е налице, когато:

а) деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК;

б)наложеното му наказание да не е по-малко от една година лишаване от свобода;

в)изпълнението на това наказание да не е отложено по чл. 66 НК.

Когато за предишното престъпление е наложено наказание по-малко от една година лишаване от свобода, макар и без приложение на чл. 66 НК, или когато то е една или повече от една година лишаване от свобода и изпълнението му е отложено на основание чл. 66 НК, второто деяние не може да бъде квалифицирано като опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.

Със заличаване на думите „такова престъпление или друго тежко престъпление“ законодателят е възприел принципа, че за опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК не е необходимо второто деяние да е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Ако деецът е осъждан за тежко умишлено престъпление, второто деяние ще бъде опасен рецидив, когато в Особената част на Наказателния кодекс за съответния вид престъпление е предвиден квалифициран състав за опасен рецидив. Второто деяние може да бъде опасен рецидив не само когато деецът е изтърпял наказанието лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, но и когато е осъден на лишаване от свобода без приложение на чл. 66 НК и е извършил деянието преди започване или по време изтърпяване на наказанието.

2. (Изм. с Постановление № 6/1983 г., Пл.) Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК е налице, когато деецът извърши престъпление, след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и изпълнението поне на едно от тях не е отлагано по чл. 66 НК. Размерът на наложените наказания лишаване от свобода е без значение. Изисква се обаче поне за едно от тях изпълнението на наказанието да не е отложено по чл. 66 НК. Когато наложените наказания за предишните умишлени престъпления от общ характер са без лишаване от свобода, не следва да се вземат предвид. Непредпазливите престъпления и тези, които се преследват по тъжба на пострадалия, също са без значение.

Опасният рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК има предвид две или повече осъждания, а не престъпления. Затова при реална съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди за отделни престъпления, е налице едно осъждане.

Член 29, ал. 1, б. „б“ НК има предвид две или повече осъждания за престъпления, извършени след като лицето за всяко предходно е осъждано с влязла в сила присъда.

3. (Отм. с Постановление № 6/1983 г., Пл.) Даденото от Пленума на Върховния съд на НРБ разяснение по прилагане на чл. 29, ал. 1, б. „в“ НК вече е отпаднало поради отменяване на тази разпоредба.

Относно приложението на чл. 30 НК

1. По силата на чл. 30 НК правилата на чл. 28 и 29 НК не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване наказанието по предишните присъди. В случая се изхожда от това, че щом осъденият не е извършил в този срок ново престъпление, то не може да се квалифицира като повторно или опасен рецидив.

(Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) Когато по предишната присъда наказанието е кумулативно, петгодишният срок започва да тече, след като се изтърпи наказанието лишаване от свобода.

(Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване петгодишният срок започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

2. В случаите на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК необходимо е петгодишният срок от момента на изтърпяване наказанията да не е изтекъл най-малко по две от предишните присъди.

Относно приложението на чл. 27 НК

1. (Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) Присъединяване по чл. 27, ал. 1 и 2 НК се постановява, когато деецът извърши престъпление, след като е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, не е изтърпял това наказание и ако наложеното наказание за престъплението е също лишаване от свобода. Наказанието лишаване от свобода по предишната присъда не е изтърпяно по смисъла на закона, когато не е приведено в изпълнение или е приведено, но не е изтърпяно изцяло.

За приложението на чл. 27, ал. 1 и 2 НК е без значение дали с последващото престъпление е осъществен основен, привилегирован или квалифициран състав, дали то е повторно, опасен рецидив, умишлено или непредпазливо, маловажен или немаловажен случай, от общ или частен характер.

2. Във връзка с горното следва да се разреши и въпросът към кой момент се определя общото наказание при хипотезата на чл. 27, ал. 1 и 2 НК. Член 27, ал. 1 има предвид случаите, когато престъплението по втората присъда е извършено преди да е завършило изпълнението на наказанието по първата присъда. Оттук изводът, че неизтърпеният размер за предишната присъда следва да се вземе към момента на извършване на второто престъпление. Неправилно е това да стане към момента, когато се разрешава въпросът за присъединяването. Следва да се отмени като неправилна т. 5 от тълкувателно решение № 24/1969 г., ОСНК на Върховния съд.

3. (Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) При присъединяване отчасти на наказанието по втората присъда, общо определеното наказание не може да бъде по-малко от това, което би се определило по съвкупност по чл. 23 НК. Касае се за рецидив на престъпления, който не следва да се третира по-благоприятно от реалната или идеалната съвкупност на престъпленията. В този смисъл е тълкувателно решение № 20/1969 г., ОСНК на Върховния съд. При присъединяването отчасти на наказанието по втората присъда, общият размер не може да бъде по-малък и от наказанието по втората присъда. В тези случаи следва да се вземе под внимание неизтърпяното наказание, а не наложеното такова по предишната присъда. Когато по отделните присъди наред с лишаването от свобода са наложени наказания задължително заселване, обществено порицание, лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 – 9 НК, глоба или конфискация, тези наказания се присъединяват по реда, указан в чл. 23, ал. 2 и 3 НК.

4. (Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) При присъединяване по чл. 27, ал. 1 НК, наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до 30 години – чл. 39, ал. 2 НК. В случаите на чл. 27, ал. 2 НК общото наказание лишаване от свобода може да надвишава този срок, защото ограничението по чл. 39, ал. 2 НК се отнася до множеството престъпления само по първата алинея на чл. 27 НК.

5. (Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) Когато условно осъденият или условно предсрочно освободеният извърши в изпитателния срок престъпление, следва да намерят приложение само разпоредбите на чл. 68 – 70 НК, а не и тези на чл. 27, ал. 1 и 2. Член 66 – 70 НК уреждат въпроса не само кога може да се постанови условно осъждане и условно предсрочно освобождаване, но съдържат и специални разпоредби по въпроса как следва да се изтърпят наказанията по предишната и втората присъда. Така чл. 68, 69 и 70, ал. 7 и 8 НК конкретно разрешават въпроса дали деецът да изтърпи изцяло или част, както и въобще да не изтърпява наказанието по предишната присъда в зависимост от това дали престъплението, извършено в изпитателния срок, е умишлено или непредпазливо, от общ или частен характер, от пълнолетен или непълнолетен, като при условното осъждане се има предвид наложеното наказание, а при условно предсрочното освобождаване – предвиденото такова. Това са специални разпоредби, които изключват приложението на общата разпоредба на чл. 27 НК.

(Изм. с Постановление № 7/1987 г. Пл.) В случаите, когато се прилага чл. 68, 69, 69а и 70, ал. 7 НК, общо наказание не се налага. Отложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието се изтърпяват отделно.

6. Член 27, ал. 1 и 2 НК не намира приложение относно присъди, влезли в сила по времедействието на отменения Наказателен кодекс от 13.02.1951 г. За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по времеизвършването му. По-благоприятният закон се прилага само ако е последвал до влизане на присъдата в сила.

III. Пленумът на Върховния съд констатира, че превантивната дейност на съдилищата в борбата с рецидивната престъпност е недостатъчна.

Не всички съдилища изучават, анализират и обобщават практиката си по тези дела, което би им помогнало да направят изводи за допусканите от тях слабости и грешки. не организират достатъчно показни процеси при подходящи случаи, за да използват възпитателното въздействие на наказателния процес. Не сигнализират своевременно за всички констатирани нередности, създаващи условия за извършване на престъпления.

Съдилищата следва да спазват Постановление № 3/1967 г. на Пленума на Върховния съд, като засилят превантивната си дейност срещу рецидивната престъпност.

Относно определяне на наказанията

Обръща внимание на съдилищата да засилят борбата с рецидивната престъпност, като определят наказания, съответстващи на повишената й обществена опасност.

При определяне на наказанията за деяния, извършени при рецидив, който не е въздигнат в квалифицирано престъпление, съдът следва да отчита това обстоятелство като отегчаващо наред с останалите такива. Задължава съдилищата при предаване обвиняемите на съд да проверяват събрани ли са от органите на предварителното производство данни за предишните осъждания на рецидивистите, кога са влезли в сила присъдите, за какви деяния се отнасят, какви наказания са наложени, дали всички са изтърпени и кога. При липса на такива данни съдът да направи необходимото за събирането им.

При прилагане на чл. 27 НК съдът е длъжен да излага съображения защо присъединява част или цялото наказание по втората присъда. Съдът е длъжен да излага съображения, поради които приема, че е налице повторност или опасен рецидив.

(Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) Ако кражбата на обществено имущество или лично имущество е едновременно повторна и опасен рецидив, се квалифицира като опасен рецидив по чл. 196, ал. 1, т. 1, респективно чл. 253, ал. 1, т. 1 НК, ако са налице и другите предпоставки за опасен рецидив.

II. Относно повторно извършените престъпления

1. Еднакви по вид престъпления по смисъла на чл. 28 НК са тези, с които се осъществяват едни и същи или различни състави на едно и също престъпление, включително и когато то е квалифицирано или привилегировано.

2. Повторна кражба или измама по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7, чл. 210, т. 4, чл. 252, ал. 1 и чл. 262 НК има, когато деецът извърши кражба или измама в немаловажен случай, след като е осъждан за кражба или измама в немаловажен случай.

Относно опасния рецидив

1. (Изм. с Постановление № 6/1983 г., Пл.) Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК има, когато/:

а) деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК;

б) наложеното му наказание не е по-малко от една година лишаване от свобода;

в) изпълнението на това наказание не е отложено по чл. 66 НК. Не се изисква второто деяние да е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а е необходимо да е едно от деянията, за които в Особената част на Наказателния кодекс е предвиден за съответното престъпление квалифициран състав за опасен рецидив.

Когато наложеното наказание за предишното престъпление е по-малко от една година лишаване от свобода с ефективно изтърпяване, една или повече от една година лишаване от свобода с приложение на чл. 66 НК или друго, по-леко по вид наказание, второто деяние не може да бъде квалифицирано като опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.

2. (Изм. с Постановление № 6/1983 г., Пл.) Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК е налице, когато деецът извърши престъпление, след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението поне на едно от тях не е отлагано по чл. 66 НК.

Размерът на наложените наказания лишаване от свобода по предишните осъждания е без значение за приложението на чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК. Когато наказанията за предишните умишлени престъпления са без лишаване от свобода или са наложени наказания за непредпазливи престъпления или за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, те не се вземат предвид.

При реална съвкупност на престъпления е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, макар да са постановени с различни присъди за отделните престъпления.

3. (Отм. с Постановление № 6/1983 г., Пл.) Обявява за отпаднала т. 3 на раздел II на Постановление № 2/1970 г. на Пленума на Върховния съд на Република България относно опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „в“ НК. Относно приложението на чл. 30 НК.

1. (Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) При кумулативните наказания срокът по чл. 30 НК започва да тече от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

(Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по чл. 30 НК тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

2. За да е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК е необходимо петгодишният срок да не е изтекъл от момента на изтърпяване наказанията най-малко по две от предишните присъди. Относно приложението на чл. 27 НК.

1. (Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) Член 27, ал. 1 и ал. 2 НК се прилага, когато деецът извърши престъпление, след като е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, не е изтърпял наказанието и ако за престъплението му е наложено наказание лишаване от свобода.

За приложението на тези разпоредби е без значение дали с престъплението е осъществен основен, квалифициран или привилегирован състав, дали то е умишлено или непредпазливо, от общ или частен характер.

2. Размерът на неизтърпяното наказание по чл. 27 НК се определя към момента на извършване второто престъпление.

Отменява т. 5 на тълкувателно решение № 24/1969 г., ОСНК на Върховния съд.

3. Общо определеното наказание не може да бъде по-малко, отколкото ако се определи при реална или идеална съвкупност на престъпленията по чл. 23 НК. То не може да бъде и по-малко от наказанието по втората присъда. Взема се предвид неизтърпяното наказание по предишната присъда.

(Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) Допълнителните наказания се присъединяват към най-тежкото по реда, указан в чл. 23, ал. 2 и 3 НК.

4. (Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) Общото наказание лишаване от свобода по чл. 27, ал. 1 НК може да бъде за срок до 30 години, а в случаите на ал. 2 може да бъде над този срок.

Отменява т. 2 от тълкувателно решение № 24/1969 г., ОСНК на Върховния съд.

5. (Изм. с Постановление № 7/1987 г., Пл.) Член 27, ал. 1 и 2 НК не се прилага относно условни присъди, които подлежат на изпълнение, макар лицето да е осъдено повторно. Това се отнася и до наказанията, които следва да се изтърпят при условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание. В тези случаи се прилагат съответно специалните разпоредби на чл. 68 – 70 НК и общо наказание не се определя.

6. Член 27, ал. 1 и 2 НК не се прилага за наказания по присъди, влезли в сила по времедействието на отменения НК от 13.02.1951 г. Обръща внимание на съдилищата да спазват Постановление № 3/1967 г. на Пленума на Върховния съд за превантивната работа, като засилят превантивната си дейност в борбата с рецидивната престъпност.

Advertisements

~ от penallaw на септември 9, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: