Наказателен кодекс от 1951 г. ( Особена част – Престъпления по транспорта / Военни престъпления )

ХIII. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО ТРАНСПОРТА

(Нова глава – Изв., бр. 12 от 1956 г.)

333. Работник или служител по транспорта или собственик на моторно превозно средство, включено в транспорта за общо ползуване, който наруши трудовата дисциплина (правилата за движението, изискванията за доброкачественост на ремонта на подвижния състав, пътя и съоръженията, правилата за натоварване и съхраняване на товарите и други такива), от което последва или може да последва повреда или унищожаване на подвижния състав, пътя или съоръженията, опасност за живота на хора, значително неизпълнение на плана за превозите или други значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до 15 години.

Ако от това последва смърт на повече от едно лице или ако деянието е извършено в пияно състояние, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 15 години, а в особено тежки случаи – смърт.

334. Ако деянието по чл. 333 е извършено по непредпазливост, наказанието е:

по ал. 1 – лишаване от свобода до 10 години или поправителен труд;

по ал. 2 – лишаване от свобода не по-малко от 10 години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода за срок от 20 години или смърт.

335. Който без разрешение от надлежните власти измени конструкцията на моторно превозно средство, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с глоба до 200 лв.

Съдът може да постанови конфискация на моторното превозно средство.

336. Който укрива от регистрация моторно превозно средство, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с глоба до 100 лв.

Съдът може да постанови конфискация на моторното превозно средство.

337. Наказва се с лишаване от свобода до 1 година или с до 100 лв.:

а) (изм. – Изв., бр. 52 от 1959 г.) който си служи с контролни знаци, издадени за друго превозно средство, или с такива, неиздадени от органите на Министерството на транспорта и съобщенията;

б) който управлява моторно превозно средство, без да има право за това;

в) който пуска в движение или управлява технически неизправно моторно превозно средство, застрашаващо сигурността на движението;

г) водач на моторно превозно средство, който през време на работа или непосредствено преди започване на работа систематически употребява алкохол;

д) водач на моторно превозно средство от автомобилния транспорт, който с користна цел превозва пътници или товари не по надлежния ред;

338. (Отм., нов – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За кражба, грабеж, обсебване, повреда, унищожаване или палеж на вещи, собственост на частни лица, извършени през времето от получаването на вещите за превоз от предприятието за превоз до предаването им на получателя, деецът се наказва по съответните разпоредби на глава III от особената част на настоящия кодекс, като се прилага и особена разпоредба на същата глава.

Особена разпоредба

339. (Отм., нов – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За престъпленията по чл. 333 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 28. Ако същото престъпление е извършено от собственик на моторно превозно средство, включено в транспорта за общо ползуване, съдът може да постанови конфискация на моторното превозно средство.

В случаите на членове 336 и 337, букви „а“, „в“, „г“ и „д“, съдът може да лиши виновния от право да упражнява съответната професия съгласно чл. 28.

ХIV. ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

(Нова глава – Изв., бр. 12 от 1956 г.)

340. (Отм., нов – Изв., бр. 12 от 1956 г.) По съответните членове на настоящата глава носят отговорност:

а) военнослужещите;

б) лицата от редовия, началническия и оперативния състав от поделенията на Министерството на вътрешните работи;

в) миналите в запас офицери, на които е предоставено правото да носят военна униформа, за престъпления, извършени при нейното носене.

г) военнопленниците от неприятелска армия за извършени престъпления по членове 352, 353 и 368;

д) неупоменатите в този член лица за съучастие във военни престъпления.

1. Предателство

341. Който с предателска цел премине на страната на врага или с такава цел премине в чужда държава, се наказва с лишаване от свобода за срок от 20 години или смърт.

342. Началник, който с цел да подпомогне неприятеля предаде или остави в негово разположение поверени му военни сили или средства за водене на война, не унищожи или не приведе в негодност такива средства, а също така не вземе надлежните мерки за тяхното унищожаване или привеждане в негодност, когато ги грози непосредствена опасност от завземане от неприятеля, се наказва със смърт.

343. Началник, който с цел да подпомогне неприятеля, не изпълни дадените му за боя заповеди или разпореждания, се наказва със смърт.

344. Началник, който с цел да подпомогне неприятеля, макар и да не е получил заповед за военни действия, но като е било необходимо да се действува своевременно не предизвика издаването на такава заповед или при неотложни обстоятелства не действува по собствен почин, се наказва със смърт.

345. Приготовлението за извършване на престъпление по този раздел, както и по глава I, ако е извършено от лице, от категорията на тези, упоменати в чл. 340, се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление.

346. Членове 92, 93, 95 и 96 се прилагат съответно и за престъпленията по този раздел, включително когато престъпленията по изброените текстове са извършени от граждански лица.

2. Отклонение от военна служба

347. Който без разрешение напусне частта или мястото на службата си за не повече от едно денонощие, се наказва за самоволна отлъчка по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 2 години.

За самоволна отлъчка във военно време наказанието е лишаване от свобода до 7 години.

З48. Ако самоволната отлъчка е продължила повече от едно денонощие, виновният се наказва за дезертьорство с лишаване от свобода до 3 години.

Ако дезертьорството е извършено повторно, от група лица или е продължило повече от пет денонощия, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 10 години.

3а дезертьорство във военно време наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години или смърт.

349. Който умишлено или по непредпазливост не се яви в срок на служба при назначение, превод, командировка, от отпуск, от военнолечебно или военноизправително място, както и запасен, който не се яви в срок на учебен или проверочен сбор или при мобилизация, се наказва съответно по членове 347 или 348.

350. Който се отклони от задължение по военната служба чрез причиняване на каквото и да е разстройство на здравето, симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 10 години.

(Ал. 2, попр. – Изв., бр. 16 от 1956 г.) За същото престъпление в особено важни случаи или ако е извършено във военно време или при бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години или смърт.

351. Който откаже да изпълнява задължения по военната служба или систематически се отклонява от изпълнението им, се наказва с лишаване от свобода до 10 години.

За същото престъпление, извършено във военно време или при бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години или смърт.

3. Престъпления против подчинеността и военната чест

352. Който не изпълни или откаже да изпълни заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

(Ал. 2, попр. – Изв., бр. 16 от 1956 г.) За същото престъпление, извършено от група лица или от лице от началническия състав, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

За престъпления по предходните алинеи в особено важни случаи или във военно време наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 5 години или смърт.

За неизпълнение на заповед при бойна обстановка наказанието е смърт.

Ако неизпълнението на заповед е извършено по непредпазливост, виновният се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 1 година, а във военно време с лишаване от свобода до 5 години.

353. Който не изпълни законно искане, нападне, възпрепятствува или се съпротиви на лице, което изпълнява задължения по военната служба или принуждава такова лице да наруши задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Който нападне или заплаши началника си, се наказва с лишаване от свобода до 5 години, а ако това е извършено при или по повод изпълнение на служебните задължения на началника, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години.

За престъпления по предходните алинеи, извършени от група лица, с употреба на оръжие, в особено важни случаи, във военно време или при бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 5 години или смърт.

354. Който изрази недоволство против разпоредба или заповед на началника, се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 2 години, а във военно време с лишаване от свобода до 10 години.

355. Който обиди присъствено или задочно или наклевети лице, упоменато в чл. 340, букви „а“, „б“ и „в“, се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 2 години.

За същите престъпления, извършени от подчинен спрямо началник или от младши спрямо старши, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

Ако обидата по ал. 1 е извършена чрез насилствени действия, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

356. (Изм. – Изв., бр. 91 от 1956 г.) За лека телесна повреда, причинена от военнослужещ на военнослужещ, наказанието е лишаване от свобода до 2 години, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

За същото деяние, извършено от началник спрямо подчинен или от подчинен спрямо началник, наказанието е лишаване от свобода до 3 години, ако деянието не представлява по-тежко престъпление.

4. Длъжностни престъпления

357. Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задължението си по служба или превиши властта си и от това произлязат или явно могат да произлязат вредни последици, се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 2 години.

3а същите престъпления, извършени с цел за облага или във военно време, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 15 години, а в особено важни случаи – лишаване от свобода не по-малко от 15 години или смърт.

358. Който недобросъвестно или небрежно изпълнява служебните си задължения и от това произлязат или явно могат да произлязат вредни последици, се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 2 години.

Ако произлезлите вредни последици са тежки или престъплението е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 2 години.

359. Който загуби или изостави вещи, дадени му за лична употреба по служба, се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 2 години, а в особено важни случаи – с лишаване от свобода до 5 години.

5. Престъпления против караулната (постовата, патрулната) и вътрешната служба

360. Който умишлено или по непредпазливост наруши уставните правила на караулната, постовата или патрулната служба или издадените въз основа на тези правила разпореждания, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

За същото престъпление, извършено при обект от особено важно държавно или военно значение, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 5 години.

За същото престъпление, ако е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяване на които е установен караулът, постът или патрулът, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 10 години.

За престъпленията по алинеи 2 и 3, извършени във военно време при бойна обстановка, или в особено важни случаи, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 5 години или смърт.

Съобразно с предходните алинеи се наказват и нарядните лица, които нарушават установените правила по наблюдението или оповестяването във връзка с осигуряване на противовъздушната отбрана.

361. Лице от денонощния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши уставните правила на вътрешната служба, се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 6 месеца.

За същото престъпление, ако е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяването на които е установен нарядът, наказанието е лишаване от свобода до 2 години, а във военно време, бойна обстановка или в особено важни случаи – лишаване от свобода до 10 години.

362. Лице от състава на граничния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши правилата по охраната на държавната граница, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

За същото престъпление, ако се е изразило в самоволно изоставяне или незаемане на охранявания обект или участък от държавната граница, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години.

За престъпленията по предходните алинеи в особено важни случаи наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 5 години или смърт.

6. Престъпления във връзка с военните действия

363. Началник, който, макар и по непредпазливост, извърши някое от престъпленията, посочени в членове 342, 343 и 344, не с цел да подпомогне неприятеля, но в нарушение на военните правила, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 3 години, а в особено важни случаи – със смърт.

364. Командир на погиващ военен кораб, който без да е изпълнил докрай служебния си дълг, изостави кораба, както и лице от корабния екипаж, което без разпореждане на командира си стори същото, се наказва със смърт.

365. Военнослужещ, който самоволно напусне полесражението във време на бой или се предаде в плен, без това да се налага от бойната обстановка, или откаже и във време на бой да действува с оръжие, се наказва със смърт.

366. Военнослужещ, който ограби, открадне, присвои, повреди, унищожи или противозаконно отнеме имущество на население, намиращо се в района на военните действия, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 3 години, а в особено важни случаи – със смърт.

367. Военнослужещ, който на полесражението отнеме вещи от ранен, пленник или убит с намерение противозаконно да ги присвои, се наказва за мародерство с лишаване от свобода не по-малко от 3 години, а в особено важни случаи – със смърт.

368. Военнослужещ, който писмено или по друг начин влезе във връзка с лице, което се намира в неприятелска страна, неприятелска войска или в местност, заета от последната, се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 3 години.

7. Престъпления, нарушаващи международни конвенции

369. Военнослужещ, който се отнася жестоко към военнопленници или небрежно изпълнява възложените му задължения по отношение на лечението или грижите за болни или ранени военнопленници, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

370. Военнослужещ, който в района на военните действия носи значка на Червения кръст или Червения полумесец, без да има право, както и началник, който разпореди това, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

371. Военнослужещ, който във военно време злоупотреби с флаг или знак на Червения кръст или Червения полумесец или с цвета, определен за транспортните средства за санитарна евакуация, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

Особена разпоредба

372. 3а престъпленията по тази глава, за които максимумът на предвиденото наказание е лишаване от свобода над 10 години или смърт, съдът лишава осъдения от права по чл. 28 и постановява конфискация на част или на цялото имущество.

За престъпленията по чл. 348, алинея 2, чл. 350, ал. 1, чл. 351, ал. 1, чл. 352, ал. 2, чл. 353, алинеи 1 и 2, чл. 354, предложение 2, чл. 360, ал. 3, чл. 361, ал. 2, предложение 2 и чл. 362, ал. 2, съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 28.

Обяснения на някои думи

373. (Предишен чл. 333 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 90 от 1958 г.) Длъжностно лице по смисъла на този кодекс е лице, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

1) служба в държавно учреждение;

2) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или в друга обществена организация.

Органи на власт по смисъла на този закон са органите на държавната власт и органите на държавното управление, народните съдилища и Прокуратурата, както и служителите при тях.

Обществени са предприятията на държавата, кооперациите и на юридическите лица с нестопанска цел.

Обществени са имуществата на държавата, на кооперациите и на юридическите лица с нестопанска цел.

Официален е документът, който е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма.

Деянието се смята извършено повторно, когато деецът го е извършил след като е бил осъден с влязла в законна сила присъда за първото престъпление.

(Ал. 7, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ближни са: съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята и сестрите, роднините по съребрена линия до IV степен.

Преходни правила

374. (Предишен чл. 334 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Настоящият закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя:

1) Наказателния закон от 1896 г. с всички изменения и допълнения;

2) Закона за условното осъждане;

3) Закона за съдилищата за маловръстни;

4) чл. 1 – 4 от Закона против лихвоимството;

5) Закон за условното помилване;

6) Закон за запазване на държавната тайна, като правилникът за приложението му остава в сила;

7) чл. 77 от Закона за избиране на народни съвети и съдебни заседатели за местните народни съдилища;

8) чл. 75 от Закона за избиране на народни представители;

9) чл. 26 – 28 от Закона за изповеданията;

10) § 1 от Указа за допълнение на Наредбата-закон за снабдяването и цените и пр. (ДВ, бр. 199/1950 г.);

11) чл. 169 и 171 от Закона за подобрение земеделското производство и опазване полските имоти;

12) чл. 22 и чл. 29 от Закона за борба с венерическите болести;

13) чл. 16 от Закона за въздухоплаването;

14) чл. 37, букви „б“ и „в“, и чл. 41 от Закона за мерките и измерителните уреди;

15) чл. 12 от Закона за работата на затворниците;

16) Закона за защита на държавната и кооперативната социалистическа собственост;

17) всички разпоредби, които противоречат на настоящия закон.

375. (Предишен чл. 335 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За деяния, извършени до влизането на този закон в сила, относно правото за парично удовлетворение се прилагат разпоредбите, които са били в сила до това време.

376. (Предишен чл. 336 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Престъпните деяния, предвидени в други закони, за които до влизането на този закон в сила е предвидено наказание глоба или лишаване от свобода (запиране или тъмничен затвор) до 3 месеца, заедно или по отделно, остават наказуеми и тогава, когато са извършени по непредпазливост, освен ако от закона произтича друго.

377. (Предишен чл. 337 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Навсякъде в законите наказанията тъмничен затвор или строг тcъмничен затвор за определен срок се заменят с наказанието лишаване от свобода за същия срок, а наказанието запиране – с наказанието поправителен труд. Доживотният строг тъмничен затвор се заменя с лишаване от свобода за срок 20 години.

Изменения по закона за наказателното съдопроизводство

§ 1. В ал. 1 на чл. 4 думите „вреди и загуби“ се заменят с думите „вреди – имуществени и неимуществени“.

В ал. 2 думите „и загуби“ се заличават.

Ал. 3, 4 и 5 на същия член се отменят.

В ал. 6 думите „и загуби“ се заличават.

В ал. 7 думите „по иск за парично удовлетворение, както и по граждански такъв за материални вреди“ се заменят с думите „по граждански иск“.

§ 2. В ал. 1 на чл. 12 думите „и загуби“, а в ал. 2 думите „и искове за парично удовлетворение“ се заличават.

§ 3. В чл. 23 думите „и загуби“ се заличават.

В ал. 3 на чл. 26 думите „и загуби“, както и думите „и иск за парично удовлетворение“ се заличават.

§ 4. Чл. 457 се изменя така: „За подсъдим, който при извършване на деянието не е навършил 18 години, съдът в присъдата си трябва да се произнесе дали той е разбирал свойството и значението на деянието и дали е могъл да ръководи постъпките си.“

§ 5. В т. 2 на чл. 467 думите „и за парично удовлетворение на пострадалия“ и в т. 4 накрая думите „и иск за парично удовлетворение“ се заличават.

§ 6. В чл. 470, ал. 1, думите „и загуби“ се заличават, а в ал. 2 на същия член думите „на паричното удовлетворение определя съдът“ се заменят с думите „на неимуществените вреди съдът определя“.

В чл. 472 думите „и загуби“ се заличават.

§ 7. В ал. 1 на чл. 522 думите „и загуби или до парично удовлетворение“ се заличават.

§ 8. В т. 5 на чл. 550 думите „или на иска за парично удовлетворение“ се заличават.

§ 9. Към чл. 641 се прибавят следните нови алинеи 5 и 6:

„Вземането под стража, като мярка за неотклонение срещу непълнолетни,- се изпълнява чрез предварително задържане в поправителен дом.

При разглеждането на тия дела се призовават, за да бъдат изслушани, и родителите, настойниците или попечителите на непълнолетните, но ненамирането им на адреса или неявяването им в съда не спира хода на производството, освен ако съдът намери, че е наложително да ги изслуша. За неявяване тези лица отговарят като свидетели.“

§ 10. Чл. 642 – 644 се възстановяват, както следва:

„Чл. 642. Когато едно лице се обвинява в няколко престъпления, едни от които е извършило преди да навърши пълнолетие, а други след това, делото се разглежда за всички престъпления от надлежния общ съд.

Чл. 643. Когато престъплението е извършено от непълнолетен в съучастие с пълнолетен, двете обвинения се разделят и производството срещу непълнолетния се разглежда по реда на тази глава. Ако разделянето не може да се направи без вреда за производството, всички обвинения се разглеждат от надлежния общ съд.

Чл. 644. Когато за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода непълнолетните, поради невъзможност да бъдат настанени в поправителен дом, са задържани в затвор, те се държат отделно от възрастните. Същото важи и при предварителното задържане, постановено като мярка за неотклонение.“

§ 11. В чл. 649 числата „98 – 105, 109 – 116, 146 – 148, 313 – 316, 324 – 328, 381а, 383 – 387, 390, 421, 422, 428, 430, 431“ се заменят със „70 – 98, 104 – 111, 113, 118, 119, 131, 181, 188, 255 – 265, 275, 276, 307, 310, 311, 320.“

§ 12. Чл. 651 се изменя така: „За престъпленията, посочени в чл. 649, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 5 години, мярката за неотклонение е задържане под стража.

Спрямо лица, които при извършване на престъплението не са навършили 18 години, тази мярка може да бъде по-лека.

Преходни разпоредби

§ 13. Образуваните до влизането на този закон в сила в съдилищата дела, които се разглеждат по обикновения ред и които съгласно изменението на чл. 649 подлежат на разглеждане по реда на бързото производство, се довършват по досегашния ред.

Изпълнението на настоящия закон се възлага на министъра на правосъдието.

ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закон за изменение и допълнение на Наказателния закон, за отменяване на Наредбата-закон за снабдяване и цените и на членове 8 и 9 от Указа за уреждане на вътрешната търговия

(Изв. – бр. 13 от 13 февруари 1953 г.)

§ 12. Български гражданин, който е извършил престъпление по чл. 155а от стария Наказателен закон и членове 275 и 276 от новия Наказателен закон, се освобождава от изтърпяване на наказанието, ако се завърне в страната в 6-месечен срок от влизането на този закон в сила.

ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА

към Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

(Изв. – бр. 12 от 1956 г.)

§ 77. Членове 338 – 340 се заличават, а членове 334 – 337 стават съответно 374 – 377 и се прилагат във връзка с влизането в сила на Наказателния закон от 13 февруари 1951 г.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 83. Думите „Наказателен закон“ и „Военно-наказателен закон“ във всички закони и укази се заменят с думите „Наказателен кодекс“.

§ 84. Настоящият закон влиза в сила 7 дни след неговото обнародване.

Относно заварените при влизането на този закон случаи, попадащи под действието на чл. 288, разпореждането на този член влиза в сила 6 месеца след обнародването на този закон.

Advertisements

~ от penallaw на септември 8, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: