Наказателен кодекс от 1951 г. ( Особена част – Престъпления по служба / Престъпления против обществения ред / Общественоопасни престъпления )

Х. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО СЛУЖБА

255. Длъжностно лице, което наруши или не изпълни своите служебни задължения или превиши властта си с цел да набави за себе си или другиго облага или да причини другиму вреда, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Длъжностно лице, което извърши действие, което не се налага от нуждите на службата му и от което могат да произлязат значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

3а престъпленията по предходните алинеи в особено важни случаи наказанието е лишаване от свобода до 10 години.

256. Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

257. (Попр. – Изв., бр. 16 от 1951 г., отм., бр. 91 от 1956 г.).

258. Орган на властта, който направи нещо, макар и несвързано със службата му, което явно излага престижа на учреждението, в което работи, се наказва с поправителен труд.

259. Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, или приеме обещание за дар или имотна облага, за да направи или да пропусне, или загдето е направило или пропуснало действие, което е длъжно да извърши по служба, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до 5 години.

Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило службата си, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години, а в особено важни случаи – лишаване от свобода не по-малко от 10 год.

Съобразно с горните различия, длъжностното лице се наказва и когато с негово съгласие е даден или обещан другиму дарът или имотната облага.

260. Ако длъжностното лице е съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, наказанието е: в случая на ал. 1 на предходния член – лишаване от свобода до 10 години, а в случая на ал. 2 – лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

Алинея 3 на предходния член се прилага и в тия случаи.

261. Който даде, обещае или предложи каквато и да е имотна облага на длъжностно лице, за да го склони да наруши или да изпълни службата си, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който даде каквато и да е имотна облага на длъжностно лице, загдето то е нарушило или изпълнило службата си.

262. Ако е даден, обещан или предложен подкуп на съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, наказанието е лишаване от свобода до 10 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който даде, предложи или обещае каквато и да е имотна облага на защитник или повереник, за да помогне да се реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя му наказателно или гражданско дело.

263. Не се наказва този, който е дал, предложил или обещал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностно лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.

264. За подкуп, съобразно различията в предходните членове, се наказва и онзи, който предложи или приеме да стане посредник за искане, предлагане, даване или получаване на подкуп.

265. Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане или получаване на подкуп, с цел да бъде впоследствие изобличен онзи, който предложи или приеме подкупа, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

266. Длъжностно лице, вещо лице, преводач или тълковник, който във вреда на държавата или на частни лица съобщи другиму или обнародва такива сведения, които са му поверени или достъпни по служба и за които знае, че съставляват служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

267. Началник, който съзнателно допусне подчиненото нему длъжностно лице да извърши престъпление, се наказва със същото наказание, което е предвидено за извършеното престъпление.

268. (Отм. – Изв., бр. 91 от 1956 г.).

269. (Отм. – Изв., бр. 91 от 1956 г.).

Особена разпоредба

270. За престъпленията по членове 259 и 260 съдът постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 28, а за престъпленията по чл. 255, 261 и 262 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и да го лиши от права по чл. 28.

ХI. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД

1. Нарушаване установения ред

271. Който подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред събрание, чрез разпространяване на печатно произведение, чрез радио или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с глоба до 40О лева, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.

Който публично подбужда към масово неизпълняване на задължения, наложени от закона, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

272. Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите прогресивни политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

273. Лицата, които участвуват в тълпа, събрана да нападне отделни групи от населението, отделни народности, вероизповедни общества, отделни лица или имоти, се наказват:

1) подбудителите и предводителите – с лишаване от свобода до 5 години;

2) всички други – с лишаване от свобода до 2 години.

Ако събраната тълпа или само част от нея е въоръжена, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите – лишаване от свобода от 3 до 10години;

2) за всички други – лишаване от свобода до 5 години.

Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите на тълпата се наказват с лишаване от свобода от 5 до 15 години, а всички останали – с лишаване от свобода от 2 до 8 години.

274. Лицата, които участвуват в група, съставена с цел да върши престъпления, заедно или всеки член отделно, в страната или в чужбина, се наказват:

1) основателите и предводителите – с лишаване от свобода от 3 до 10 години;

2) останалите – с лишаване от свобода до 5 години.

Ако групата е съставена, за да върши убийства, грабежи или палежи, наказанието е:

1) за основателите и предводителите – лишаване от свобода не по-малко от 10 години;

2) за останалите – лишаване от свобода от 5 до 10 години.

275. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 13 от 1953 г., попр., бр. 14 от 1953 г., изм., бр. 90 от 1953 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар и с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години и с глоба до 20 000 лева.

Със същото наказание се наказва и онзи, който се приготовлява или се опитва да извърши това престъпление, както и онзи, който улеснява, подпомага или укрива извършителя на деянието.

Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище, съгласно чл. 84 от Конституцията.

276. (Отм. – Изв., бр. 13 от 1953 г., възстановен текст, изм., бр. 90 от 1953 г.) Български гражданин, излязъл вън от страната с разрешение на надлежните органи на властта, който, след като бъде поканен да се върне не стори това в едномесечен срок от поканата без уважителни причини, се наказва от свобода до 5 години и с глоба до 4000 лв.

Със същото наказание се наказва и онзи български гражданин, излязъл от страната с групов паспорт, който без уважителни причини не се върне с групата.

277. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно свое оспорвано от другиго право, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или глоба до 4000 лева.

278. Който самоволно заеме или се настани в държавен или обществен имот, се наказва е глоба до 80 лева.

279. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който си присвои звание или упражнява професия или занаят, без да има право за това, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 200 лева.

Ако деянието е извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

280. Който със сила или заплашване пречи да стане или разгони позволено от законите публично събрание, се наказва с поправителен труд до 6 месеца.

Ако това извърши орган на властта, наказанието е лишаване от свобода до една година.

281. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или глоба до 3000 лева.

282. Който не попречи на извършването на очевидно тежко престъпление, ако е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

283. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За непристойно поведение, буйство или други хулигански прояви, когато това не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до 5 години или глоба до 2000 лева и обществено порицание.

(Ал. 2, отм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.).

Който наруши реда или приличието във време на публично служебно действие или на публично събрание, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 5 000 лева.

284. Който наруши общественото спокойствие чрез скарване, сбиване или по друг непозволен начин, се наказва с поправителен труд до 3 месеца или с глоба до 12 лева.

Ако това е извършено от неколцина, които не се разотидат след изрична покана от страна на надлежния орган на властта, наказанието е поправителен труд до 6 месеца или глоба до 20 лева.

285. Който устройва хазартна игра, участвува в такава по какъвто и да е начин, подбужда към това други или им помага, както и този, който без надлежно разрешение устройва лотария, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба до 800 лева.

Когато деецът е длъжностно лице, наказанието е лишаване от свобода до 2 години и глоба до 1200 лева.

Парите и вещите, предмет на играта, и тези, които са добити от нея, както и парите, които се намерят в участвуващите в играта или в помещението, където се играе, се конфискуват.

285а. (Нов – Изв., бр. 22 от 1959 г.) Който води скитнически живот, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд, а който организира или ръководи скитническа група – с лишаване от свобода до 5 години. В маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба до 1000 лева.

В случаите по алинея 1 съдът може да постанови отнемане в полза на държавата на средствата, които са послужили пряко за водене на скитнически живот.

285б. (Нов – Изв., бр. 22 от 1959 г.) Който систематически се занимава с просия на обществени места, в общодостъпни заведения, по домовете на гражданите или другаде, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд, а в маловажни случаи – с глоба до 1000 лева.

Който ползува за просия лице, намиращо се под негови грижи, при условията на предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода до 3 години, а ако деецът е родител или настойник – наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

2. Престъпления против брака и гражданското състояние

286. Който при встъпване в брак съзнателно укрие от длъжностното лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

(Ал. 2, отм., предишна ал. 1 на чл. 288 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

(Предишна ал. 3 на чл. 288 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Свещенослужител, който извърши религиозен обред за бракосъчетание, без да е сключен преди това брак по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

287. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който склони някого по насилствен начин да встъпи в брак и поради това бракът бъде обявен за недействителен, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Родител или друг сродник, който поиска или получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до 1 година.

Същото наказание се налага и на този, който предлага или дава такъв откуп, както и на онзи, който посредничи за това.

288. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Съпруг, който напусне семейството си и заживее съпружески с друго лице, се наказва с лишаване от свобода до 6 месеца или глоба до 1000 лева и обществено порицание.

Със същото наказание се наказва и лицето, с което съпругът е заживял.

При тежки случаи, както и при повторение, виновните се наказват с лишаване от свобода до 3 години.

289. Който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за многобрачие с лишаване от свобода до 5 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който сключи брак с лице, за което знае, че се намира в законен брак.

290. Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

3. Престъпления против носене на военна служба

291. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява военната служба, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.

292. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

293. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Български гражданин, който се отклони от военна служба, се наказва с лишаване е от свобода до 3 години, а ако е навършил 28-годишна възраст – с лишаване от свобода до 5 години.

294. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Длъжностно лице, което даде неверни сведения за семейното положение или здравословното състояние на младеж, подлежащ на военна служба, или състави непълни или неправилни повиквателни списъци, или допусне да се замени младеж, подлежащ на военна служба, с другиго, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

(Ал. 2, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който наруши задълженията си по военния отчет на хората, превозните средства, животните и други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони по военния отчет, се наказва: в мирно време с лишаване от свобода до 3 години и глоба до 4000 лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време – с лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба от 4000 до 20 000 лева.

(Ал. 3, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизацията или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 10 години, а в особено важни случаи – с лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

(Ал. 4, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд до 6 месеца и глоба до 200 лева.

(Ал. 5, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който прояви недобросъвестност при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, запасни или наборници, при прегледа на технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с военния отчет, се наказва в мирно време с лишаване от свобода до 10 години и глоба до 4000 лева, а във военно време – с лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба до 10 000 лева.

4. Престъпления против държавната тайна

295. Който разгласява по какъвто и да е начин сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода до 5 години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

296. Който разгласява по какъвто и да е начин сведения, съставляващи държавна тайна, ако тези сведения му са доверени в качеството му на длъжностно лице или е могъл да ги узнае по силата на своето служебно положение, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години.

297. Военен или приравнен към него, който разгласява по какъвто и да е начин сведения от военен характер, съставляващи държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15 години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

298. Ако от деянието, предвидено в чл. 295 – 297, са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата и народа, виновният се наказва с лишаване от свобода не по малко от 10 години.

299. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който загуби материали, документи, издания или други такива, съдържащи сведения, които съставляват държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Ако от загубването на тези документи, материали, издания и други такива са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до 10 години.

300. Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост или поради непроявяване на необходимата бдителност, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Ако това е станало поради неспазване правилата за съхранение на поверителните документи, материали, книжа и други такива, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

301. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който умишлено или по непредпазливост разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които по своя характер не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон или със заповед, се наказва с лишаване от свобода до 3 години. Със същото наказание се наказва и онзи, който събира такива сведения с цел да ги разгласи.

302. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който умишлено или по непредпазливост не спазва установените правила за опазване на държавната тайна и с това създаде възможност за разкриването й, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд, или с глоба до 1000 лева.

5. Престъпления против изповеданията

303. Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с глоба до 40 лева.

304. Който със сила или эаплашване пречи на гражданите или на признати изповедания свободно да иэпълняват своята вяра и да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, обществения ред и правилата на социалистическото- общежитие, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Със същото наказание се наказва и онзи, който по същия начин принуди някого да участвува в религиозни обреди или служби на някое изповедание.

З05. (Попр. – Изв., бр. 16 от 1951 г.) Който образува политически организации на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с глоба до 400 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Особена разпоредба

306. (Изм. – Изв., бр. 13 от 1953 г., бр. 90 от 1953 г., бр. 12 от 1956 г.) За престъпленията по чл. 273, 274, 291, 295 – 297 и 305 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 28, а за престъпленията по чл. 275, 276, 294, ал. 3 и ал 5, предложение 2, съдът постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от правата по чл. 28.

ХII. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

307. Който запали чужди или свои сграда или друго помещение, земеделски инвентар, стоки или произведения, оставени на открито, необрани земеделски произведения или плодове или машини със значителна стойност, се наказва за палеж с лишаване от свобода до 15 години.

Наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години:

1) ако пожарът е представлявал опасност за живота на някого;

2) ако е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти като горните;

3) ако запаленото помещение има историческа, научна или художествена стойност и

4) ако в запаленото помещение се пазят предмети, които имат историческа, научна или художествена стойност.

Ако от пожара е последвала смърт на някого, наказанието е лишаване от свобода за срок 20 години или смърт.

308. За пожар на чужд имот по предходния член, причинен по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

309. За палеж деецът не се наказва, ако по собствена подбуда е загасил незабавно пожара преди да са настъпили значителни повреди.

310. Който разруши с взривни вещества сграда или друго помещение, машина със значителна стойност, кораб, железница, рудник, мост или друго строение, се наказва с лишаване от свобода за срок 20 години, а в особено тежки случаи – със смърт.

311. Приготовлението да се извърши престъпление по чл. 307 и 310 се наказва е лишаване от свобода до 3 години.

312. Който произвежда, преработва, поправя, търгува, пренася, внася или изнася взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, или върши това несъгласно с даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и с глоба до 800 лева.

313. Който държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси и не вземе необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с глоба до 800 лв.

Ако от това последва взрив и е причинена някому повреда на здравето или смърт или значителна повреда на имот, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 5 години и глоба до 2000 лева.

314. Който придобие, присвои, отчужди, предаде другиму, носи, държи или ползува, даде или приеме в залог взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и с глоба до 800 лева.

Ако се касае до взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, които са обявени за употреба във войската или за които е наредено да се предадат на властта и не се предадат, наказанието с лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба до 1200 лева.

315. Който отчуждава или предава взривове или огнестрелни оръжия на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който отчуждава или предава другиму боеприпаси без последният да има позволително за носене на съответното оръжие.

316. Който, след като е придобил по надлежния ред огнестрелно оръжие, в месечен срок от датата на придобиването не поиска от надлежния орган на властта позволително за носене на това оръжие или не го предаде в тоя срок на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до 6 месеца.

317. (Попр. – Изв., бр. 16 от 1951 г.) Който научи за каквото и да е престъпление по чл. 312 – 316 и не уведоми най-близкото милиционерско управление или длъжностно лице по надзора на взривовете, огнестрелните оръжия и боеприпасите, се наказва с поправителен труд от 6 месеца или с глоба до 40 лева.

317а. (Нов – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Разпоредбите на членове 312, 313, 314, ал. 1, чл. 315, ал. 1, членове 316 и 317 се прилагат съответно и за отровните и силно действуващи вещества, поставени под разрешителния режим на народната милиция, както и за упойващите вещества, поставени под разрешителния режим на Министерството на народното здраве и социалните грижи.

318. Който умишлено причини наводнение и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15 години.

Ако в тези случаи е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години или смърт.

319. Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с поправителен труд.

Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

320. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Които умишлено повреди влак или подвижен железопътен състав, самолет, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива) или принадлежности към тях или който умишлено повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 10 години, а в особено тежки случаи – със смърт.

Ако в тия случаи е последвала смърт на другиго, наказанието е лишаване от свобода за срок 20 години или смърт.

321. За деяния, извършени по непредпазливост по ал. 1 на предходния член, наказанието е лишаване от свобода до 3 години, а по ал. 2 – лишаване от свобода до 5 години.

322. Който чрез умишлено повреждане на телеграфна, телефонна, електрификационна или радиоуредба попречи или прекъсне съобщението с тях, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(Ал. 3, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който прекъсне телеграфни, телефонни или радиосъобщения при преустройство на имущество, към което има прикачени проводници или съоръжения, без да има за това разрешение от органите на Министерството на пощите, телеграфите и телефоните, се наказва с глоба от 40 до 800 лв.

322а. (Нов – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който:

а) построи или използува радиопредавателна уредба, без да има писмено разрешение, или използува такава за цели, непозволени по даденото му разрешение;

б) изменя без разрешение мощността, честотата или повиквателния знак на радиопредавателната уредба или

в) пречи или смущава действието на радиосъобщителни, радиоразпръсквателни или радиотранслационни станции, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба до 4000 лв. и конфискуване на апаратурата.

323. Който поради небрежност по какъвто и да е начин създаде условия, които представляват опасност за пожар, за взрив или за здравето и живота на някого, се наказва с глоба до 40 лева.

324. Който умишлено премахне или премести знак, предназначен за сигурност на движението на железница, кораб, самолет или друго моторно превозно средство, или пропусне да даде такъв знак или даде лъжлив знак и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

Ако деянието е извършено по непредпазливост, виновният се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

325. Който умишлено тури или премести опасен за живота или за здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, отгдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва:

1) ако от това е последвала смърт на другиго – с лишаване от свобода за срок 20 години или смърт;

2) ако е последвала тежка телесна повреда – с лишаване от свобода от 3 до 10 години и

3) в останалите случаи – с лишаване от свобода до 5 години.

По същия начин се наказва и онзи, който тури такъв примес в предмети, които са изложени за продан или са предоставени за общо употребление, или са предназначени за ядене или пиене, както и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин тури в обращение такива предмети, чието опасно свойство е знаел.

326. За деяния по предходния член, извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд до 6 месеца.

Ако в този случай е последвала смърт на някого, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

327. Който във време на общо бедствие не изпълни задължението си за даване помощ или за доставка или превозване на хранителни средства или на други предмети, потребни за отстраняване или ограничаване на бедствието, се наказва с лишаване от свобода до 10 години.

328. Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с поправителен труд.

Ако от това е последвала смърт за другиго, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

329. Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по домашни животни, се наказва с поправителен труд до 6 месеца.

Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година.

330. Който погребе мъртвец без позволение от надлежния орган на властта или в непредназначено за това място, се наказва с поправителен труд до 3 месеца или с глоба до 12 лева.

Който изрови или пренесе изровен мъртвец без позволение за това от надлежния орган на властта, се наказва с глоба до 20 лева.

331. Който умишлено или по непредпазливост наруши общоприетите строителни, санитарни или противопожарни правила при ръководене или при изпълнение на постройки и с това се изложи някой на опасност, се наказва с лишаване от свобода до една година.

В особено важни случаи наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

Особена разпоредба

332. 3а престъпленията по чл. 307, 310, 312 – 314, 318, 320, 324, 325 и 327 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 28.

Advertisements

~ от penallaw на септември 8, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: