Наказателен кодекс от 1951 г. ( Особена част – Престъпления против реда на управлението / Престъпления против паричната и кредитната система / Подправка на документи )

VII. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА НА УПРАВЛЕНИЕТО

1. Престъпления против органи на властта

204. Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

205. Тълпа, която извърши престъплението по предходния член се наказва за метеж: подбудителите и предводителите – с лишаване от свобода от 5 до 15 години, а всички други – с лишаване от свобода от 2 до 5 години.

Тълпа, събрана да извърши такова престъпление или съзаклятие, съставено с такава цел, се наказва: предводителите и подбудителите с лишаване от свобода от 2 до 5 години, а всички други – с лишаване от свобода до 3 години.

206. Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни длъжността си, се наказва с лишаване от свобода до една година.

207. (Изм. – Изв., бр. 13 от 1953 г.) Който не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, се наказва с глоба до 200 лева.

Който не изпълни или наруши постановление, разпореждане, правилник, устав или друг акт, издаден или приет от Министерския съвет, се наказва с поправителен труд до три месеца или с глоба до 4000 лева.

При маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба до 2000 лева.

Под алинеи II или III на този член попадат нарушенията на онези издадени или приети от Министерския съвет актове, които изрично се позовават на едната или другата от тях.

За нарушенията на алинеи I и III се прилага глава XXVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.

208. Който не съобщи истинското си име или се нарече с лъжливо име, когато бъде запитан от надлежен орган на властта, се наказва с поправителен труд.

209. Който напусне местожителството си и премине в нелегалност с цел да се укрива от властта, се наказва с лишаване от свобода до З години.

210. Който разгласи обидни, клеветнически или неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта или да внесат смущение в обществото, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд.

211. Който разпространява неверни слухове, съобщения или твърдения, които са от естество да внесат смущение в стопанския живот или да създадат недоверие към стопанските мероприятия на властта, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година.

212. Който разпространи неверни слухове или съобщения от естество да подкопаят авторитета на военен началник, да отслабят дисциплината във войската или да внесат смут или колебание в редовете й, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Ако деянието е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 5 години.

213. Който премахне или повреди печат, поставен от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че тя е под запор, или който отвори помещение, на което е поставен такъв печат за знак, че вещите, които се намират в него, са под запор, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до 6 месеца.

(Ал. 2, предишен чл. 17 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който повреди или унищожи надписи, афиши, плакати, обявления или други подобни, поставени по разпореждане на длъжностно лице или на обществена организация, се наказва с поправителен труд до три месеца или с глоба до 120 лева.

214. Който, след като бъде законно поканен, не представи намиращ се у него предмет, нужен, за да бъде сравнен или прегледан от надлежен орган на властта, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 20 лева.

215. Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която служба той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до 6 месеца.

(Ал. 2, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който, без да има право, носи формени дрехи, служебен знак, медали, ордени или гръдни знаци, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с поправителен труд.

216. Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на органи на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до 6 месеца.

Който, като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за имота, здравето или живота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд.

217. (Предишен чл. 240 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който подправи или пусне в обращение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 80 лева.

(Ал. 3, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

218. Който с цел да осуети или намали резултата на публична продан, предложи на някого от наддавачите участие в печалбата или му обещае някаква имотна облага, както и онзи, който приеме това предложение или обещание със същата цел, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 80 лева.

2. Престъпления против правосъдието

219. Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода до 3 години.

Ако набеденият бъде осъден, наказанието е лишаване от свобода до 5 години, а ако набеденият бъде осъден на смърт, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

220. (Изм. – Изв., бр. 91 от 1956 г.) Орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез другиго употреби противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от обвиняем, свидетел или вещо лице показания или признания, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години.

221. Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

222. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 90 от 1958 г.) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода от 1 до 5 години.

(Ал. 2, изм. – Изв., бр. 90 от 1958 г.) Който като вещо лице, преводач или тълковник, пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 10 години.

Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до 1 година.

223. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с поправителен труд.

Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд.

224. За престъпления по чл. 222 и 223 наказуемостта отпада:

1) когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2) когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжесвидетелствуване, заключение или заявление преди да бъде възбудено срещу него наказателно преследване за това и преди да е причинена другиму вреда.

225. Който подбужда другиго към престъпление по чл. 222, ал. 1 и 2, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с поправителен труд до 6 месеца.

226. Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано без да се е споразумял с това лице преди да е извършило самото престъпление, се наказва за укривателство с лишаване от свобода до 3 години, но не с по-тежко наказание от предвиденото укривания.

Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до 5 години, но не по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

227. Орган на власт, който, с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието, пропусне да изпълни влязла в законна сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане в изпълнение на присъдата, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

228. Който, с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до една година.

229. Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Ако за избягването затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

Ако след избягването затворникът извърши друго престъпление, наказанието за извършеното престъпление се налага при отегчаващи обстоятелства.

Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

230. Който самоволно освободи или пусне затворник или му помогне да избяга, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.

Ако това е извършено от орган на властта, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години, а ако деянието е извършено по непредпазливост – лишаване от свобода до 2 години.

231. Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до 3 години.

Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 5 години.

Особена разпоредба

2З2. За престъпленията по чл. 204, 205, 219, ал. 2, 220, 221, 222, ал. 1 и 2, 226 и 227 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 28.

VIII. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПАРИЧНАТА И КРЕДИТНАТА СИСТЕМА

(Загл. изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.)

233. Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:

1) пощенски, гербови или други марки, предназначени за събиране на данъци, такси, берии и други, и

2) облигации, издадени от държавата или с нейно разрешение от друга обществена организация.

234. Който прокара в обръщение подправени парични или други знаци по предходния член или си служи с такива, знаейки, че са подправени, или внесе в страната такива знаци, за да ги пусне в обращение, се наказва с лишаване от свобода до 10 години.

235. Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 233 и откак узнае, че е такъв съзнателно го прокара в обращение като истински, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд.

236. Приготовления за извършване на престъпление по чл. 233 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци по същия член се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката, ако сдружението е образувано с такава цел или преди да започне разпространяването на подправените знаци, ако сдружението е образувано за това, се откаже от деянието и съобщи на властта.

237. Който държи парични или други знаци, посочени в чл. 233, за които знае, че са подправени, и не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

238. Който приготовлява, пази или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл. 233, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

239. Който употреби повторно пощенски, гербови или други марки, предназначени за събиране на данъци, такси, берии и други, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребени, се наказва с лишаване от свобода до 2 години и с поправителен труд.

240. (Попр. – Изв., бр. 16 от 1951 г., изм., бр. 12 от 1956 г., ДВ, бр. 51 от 1966 г.) Който наруши Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол или постановление на Министерския съвет по приложението му, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от осемстотин до три хиляди лева.

Ако деянието по предходната алинея е извършено систематически или стойността на предмета на деянието е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до четири хиляди лева.

Ако стойността на предмета на деянието е до сто и петдесет лева, наказанието е глоба в петорен размерна стойността, но не по-малко от сто лева.

Предметът на престъплението по се отнема в полза на държавата. Когато той не е налице – присъжда се неговата равностойност.

Особена разпоредба

241. (Доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г., изм., ДВ, бр. 51 от 1966 г.) 3а престъпления по чл. 233, 234, 236 и 238 съдът постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от правата по чл. 28, а за престъплението по чл. 240, ал. 2 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и да го лиши от права по чл. 28.

IХ. ПОДПРАВКА НА ДОКУМЕНТИ

242. Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документи с лишаване от свобода до 5 години.

(Ал. 2, изм. – „Известия“, бр. 12 от 1956 г.) Ако деянието е извършено от виновния с цел да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, наказанието е лишаване от свобода до 8 години.

(Ал. 3, отм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.).

243. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Длъжностно лице, което извърши престъпление по предходния член в кръга на службата си, се наказва с лишаване от свобода до 10 години. Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което подправи частен документ, който му е поверен по силата на служебното му положение.

244. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или заявления с цел да бъде ползуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или заявления, се наказва с лишаване от свобода до 10 години.

245. (Доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Съобразно предходните разпоредби се наказва съответно и онзи, който преправи истински или състави неистински протоколи, регистри или книги, които се водят в държавно учреждение или предприятие, кооперация или друга обществена организация, както и официални преписи, извлечения или преводи от частни или официални документи.

246. Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или заявления в официален документ, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

Ако това е извършено с цел да се набави за някого противозаконна облага, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

Ако деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд.

247. Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на честен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува, или че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

248. Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Със същото наказание се наказва и ветеринарен лекар, който издаде лъжливо свидетелство за здравословното състояние на животно.

249. Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържанието, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва за подправка на този документ съобразно различията в предходните членове.

Съобразно същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия.

250. Наказанието, предвидено за съставянето на неистински документ или за преправяне на документ по предходните членове, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от такъв документ, съставен от другиго.

251. Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал без намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който противозаконно се ползува от документ, откраднат или изгубен от собственика му.

252. Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Който си служи с документ, вземането по който му е изплатено, с цел да събере повторно вземането, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

253. Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму щета, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Особена разпоредба

254. За престъпленията по чл. 242 – 245 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а за всички престъпления по тази глава – може да го лиши от права по чл. 28.

Advertisements

~ от penallaw на септември 8, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: