Решение № 744 от 13.11.1968 г.

ЩОМ КАТО СЕ КАСАЕ ДО ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, КОЕТО Е ЗАПОЧНАЛО ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА ОТМЕНЕНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС, НО Е ЗАВЪРШИЛО ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА НОВИЯ ТАКЪВ, ТО КЪМ ИЗВЪРШЕНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЛОЖАТ ИЗЦЯЛО РАЗПОРЕДБИТЕ НА НОВИЯ КОДЕКС.

КОГАТО ОБАЧЕ ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ Е ИЗВЪРШЕНА ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА ОТМЕНЕНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС, НО ДО ВЛИЗАНЕ НА ПРИСЪДАТА В СИЛА Е ПОСЛЕДВАЛ НОВ ЗАКОН, ТО СЪГЛАСНО ЧЛ. 2, АЛ. 2 НК СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЛОЖИ ОНЗИ ЗАКОН, КОЙТО Е НАЙ-БЛАГОПРИЯТЕН ЗА ДЕЕЦА. ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА ОБАЧЕ, ЧЕ ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ МОЖЕ И СЛЕДВА ДА СЕ ПОДВЕЖДА И ПОД ЗАКОНЕН СЪСТАВ, КАКЪВТО НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛ ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, ТА МАКАР И САНКЦИЯТА В ТОЗИ СЪСТАВ ДА Е ПО-БЛАГОПРИЯТНА ЗА ДЕЕЦА В СРАВНЕНИЕ С ОНАЗИ ПО ОТМЕНЕНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС.

ПРЕДВИДЕНОТО В ЧЛ. 233, АЛ. 3 НК ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА КУПЕНИ С ЦЕЛ ЗА ПРОДАЖБА СТОКИ ИЛИ ПРИСЪЖДАНЕ НА ТЯХНАТА РАВНОСТОЙНОСТ ПО СЪОТВЕТНИТЕ ДЪРЖАВНИ ЦЕНИ НА ДРЕБНО, АКО ТЕ ЛИПСВАТ ИЛИ СА ОТЧУЖДЕНИ, НЕ Е НАКАЗАНИЕ ПО СМИСЪЛА НА ЗАКОНА, А ГРАЖДАНСКА САНКЦИЯ.

Чл. 233, ал. 2 и 3 НК във връзка с чл. 2, ал. 1 и 2 НК и чл. 121а, ал. 1 НК (отм.)

Основателен е протестът на прокуратурата досежно оплакването, че съдът неправилно не е приложил ал. 3 на чл. 233 НК спрямо цялата престъпна дейност на подсъдимия Р. Щом като е прието, че този подсъдим е извършил приписваната му престъпна дейност, че престъплението му е продължавано и че е завършило през м. юни 1968 г., т. е. когато е бил вече в сила новият Наказателен кодекс, то разпоредбата на чл. 233, ал. 3 НК е следвало да намери приложение към цялата престъпна дейност, а не само към част от нея. Окръжният съд обаче не е постъпил така и е постановил отнемане в полза на държавата на наличния фасул, като присъдил и равностойността на липсващия, но не е присъдил равностойността и на онези други стоки, които подсъдимият Р. е бил закупил и продал през целия инкриминиран период по съображение, че ако би сторил това, това означавало да се приложи по-неблагоприятен закон за дееца. Това становище на съда е неправилно и необосновано. Престъпната дейност, както се каза вече, е завършила при действието на новия Наказателен кодекс и към нея следователно е трябвало да намерят приложение само разпоредбите на този кодекс и няма място за разсъждения кой закон е по-благоприятен и кой по-неблагоприятен за дееца. Такива разсъждения биха имали място само ако престъплението беше завършено при действието на отменения Наказателен кодекс, а през времето до влизането на присъдата в сила е последвал нов закон, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК. Случаят обаче не е такъв, тъй като престъплението е завършило при действието на новия Наказателен кодекс. С оглед на това неправилно окръжният съд е приложил разпоредбата на чл. 233, ал. 3 НК само относно закупения с цел за продажба фасул, но не и спрямо другите закупени и продадени от него стоки. Следвало е да се отнеме в полза на държавата не само наличният фасул, но да се присъди равностойността и на онези стоки, които подс. Р. е закупил и продал през инкриминирания период. Окръжният съд, като не е присъдил равностойността и на тези стоки, е нарушил съществено закона, поради което и присъдата му в тази й част се явява незаконосъобразна и необоснована и следва да бъде отменена, като делото се върне в тази му част за ново разглеждане.

Във връзка с изложеното трябва да се отбележи, че не може да има спор, че предвиденото в закона отнемане на закупените с цел за продажба стоки или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност, ако те липсват или са отчуждени, не е наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданска санкция за извършената противозаконна дейност. Че това е така, личи, на първо място, от разпоредбата на чл. 37 НК, в който не е указано на такова наказание по Наказателния кодекс и, на второ, чл. 53 от с. к., който разпорежда, че отнемането на стоките и пр. в полза на държавата е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност. При това положение съвсем ясно става, че окръжният съд при връщането на делото може да третира този въпрос независимо от това, че присъдата в наказателната й част не е отменена.

Основателна е жалбата и на подсъдимия X. К. Неправилно окръжният съд е квалифицирал престъпната дейност на този подсъдим по чл. 233, ал. 2 НК, въпреки че тя е била завършила още на м. февруари 1968 г. Щом като престъпната дейност е била развита при действието на отменения Наказателен кодекс, то по начало спрямо нея следва да намерят приложение разпоредбите на този кодекс, освен ако се намираме при условията на чл. 2, ал. 2 НК. И понеже отмененият Наказателен кодекс не е съдържал престъпен състав като този, визиран в чл. 233, ал. 2 НК, то не може и неправилно е престъпната дейност на този подсъдим да се подвежда под този законен престъпен състав. Напротив, развитата престъпна дейност съдържа всички признаци на престъпния състав, визиран в ал. 1 на този член и такава е и правилната правна квалификация на престъплението. Не може дадена престъпна дейност да се подвежда под законен състав, какъвто не е съществувал по време на извършване на престъплението, та макар санкцията на този нов текст да е по-благоприятна за дееца. Законният престъпен състав на едно престъпление е нещо отделно от санкцията за престъплението и тези неща не бива да се смесват, когато се съобразяват и прилагат. Принцип в наказателното право е, че не може да се нарушава закон и се осъществява престъпление, каквото не е било предвидено в закона по времеизвършване на деянието.

Advertisements

~ от penallaw на септември 7, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: