Решение № 70 от 14.03.1984 г.

ЧЛ. 2, АЛ. 2 НК НЕ СЕ ПРИЛАГА ЗА ПРОДЪЛЖАВАНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, КОИТО СА ЗАПОЧНАЛИ ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА ЕДИН ЗАКОН И ЗАВЪРШИЛИ ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА ДРУГ ЗАКОН.

В ТЕЗИ СЛУЧАИ СЕ ПРИЛАГА ЗАКОНЪТ, КОЙТО Е В СИЛА КЪМ МОМЕНТА, КОГАТО Е ЗАВЪРШИЛО ПРОДЪЛЖАВАНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ТОЙ Е ПО-БЛАГОПРИЯТЕН ИЛИ ПО-СТРОГ.

НК Чл. 2, ал. 2

НК Чл. 26

Първото отменително основание – за постановяване на присъдата в нарушение на закона, е неоснователно.

Защитата на подсъдимия навежда два довода във връзка с това отменително основание – за нарушение на чл. 2, ал. 2 НК, че за извършеното от подсъдимия продължавано престъпление не е приложен по-благоприятният за него закон, и за противоречие на присъдата с чл. 212а, т. 3 във връзка с чл. 212, ал. 4 НК, че не се отнася за особено тежък случай на документна измама.

На първо място, подсъдимият не оспорва времетраенето на инкриминирания период, през който е извършил продължаваното престъпление, така както същият е приет от съда – от 30.05.1981 до 28.02.1983 г. А за определяне кой закон следва да се приложи, от значение е времето на извършване на деянието. Това е така, защото според чл. 2 НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а когато до влизане на присъдата в сила са последвали различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. Следователно правилото е, че се прилага законът, който е бил в сила при осъществяването на деянието. Изключението от това правило е посочено в чл. 2, ал. 2 НК за прилагането на по-благоприятния закон за дееца. За да са налице условия за прилагане на това изключение, трябва деянието да е довършено при действието на един закон, но до постановяването и влизането на присъдата в сила да е последвал нов закон, който е по-благоприятен за дееца. В случаите обаче, когато се отнася до продължавано престъпление, при което част от включените в него деяния са извършени при действието на един закон, а друга част от тези деяния са извършени след отменяването на същия и при действието на новия закон, който е в сила и при постановяването и влизането на присъдата в сила, прилага се този закон независимо от това, дали е по-благоприятен за дееца. Конкретният случай е точно такъв. Налице е продължавано престъпление, което подсъдимият е започнал с извършването на отделните деяния, включени в същото от 30.05.1981 г., когато е бил в сила отмененият Наказателен кодекс, и го е довършил с осъществяването на голяма част от тези деяния едва на 28.02.1983 г., т. е. след отменянето на този НК и при действието на новия Наказателен кодекс, който е в сила от 1.07.1982 г. Довършването на продължаваното престъпление на подсъдимия следва да се счита, че е станало на 28.02.1983 г., когато е прекратено извършването на отделните деяния, включени в същото. Оттук изводът, че щом подсъдимият е довършил продължаваното си престъпление при действието на новия НК, който е в сила при постановяването на присъдата, окръжният съд правилно е приложил същия, макар да не е по-благоприятен за него, защото се е съобразил с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НК, че се прилага онзи закон, който е бил в сила при извършването на престъплението. Ето защо присъдата в тази част не противоречи със закона, поради което не е налице отменително основание по чл. 328, т. 1 НПК и жалбата в посочената част следва да се остави без уважение.

Advertisements

~ от penallaw на септември 7, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: