Решение № 413 от 15.08.1977 г.

ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА НЕВМЕНЯЕМОСТТА СЪДЪТ, НА КОЙТО ПРИНАДЛЕЖИ ОКОНЧАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ НА ТОЗИ ВЪПРОС СЪГЛАСНО ЧЛ. 117, АЛ. 2, Т. 3 НПК, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИЗПОЛЗУВА ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ЕКСПЕРТ-ПСИХИАТЪР, КОЙТО НЕ САМО УСТАНОВЯВА НАЛИЧИЕ НА БОЛЕСТНО РАЗСТРОЙСТВО НА ПСИХИКАТА, НО И ОПРЕДЕЛЯ НЕЙНАТА ТЕЖЕСТ.

ПРИЗНАЦИТЕ, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ЮРИДИЧЕСКИЯ КРИТЕРИЙ ЗА НЕВМЕНЯЕМОСТ СА: ДА НЕ Е МОГЪЛ ДА РАЗБИРА СВОЙСТВОТО ИЛИ ЗНАЧЕНИЕТО НА ИЗВЪРШЕНОТО И ДА РЪКОВОДИ ПОСТЪПКИТЕ СИ. НАЛИЧИЕТО НА ЕДИН ОТ ТЕЗИ ПРИЗНАЦИ Е ДОСТАТЪЧЕН, ЗА ДА СЕ ПРИЕМЕ, ЧЕ ЛИЦЕТО, КОЕТО ДЕЙСТВУВА, Е В СЪСТОЯНИЕ НА НЕВМЕНЯЕМОСТ.

ЧЛ. 33 НК.

ЧЛ. 117, АЛ. 2, Т. 3 НПК.

За да се постанови осъдителна присъда, е необходимо преди всичко да е налице наказателно отговорно лице, респективно такова, което да е извършило престъплението в състояние на вменяемост. В разглеждания случай делото най-малко е останало неизяснено в тая насока.

В писменото заключение на вещото лице-психиатър изрично се казва: „Обвиняемият страда от душевно заболяване в смисъл на меланхолен синдром на базата на хронична алкохолна интоксикация или на инслутивния терен. Това заболяване не го е лишило от възможност да разбира свойството на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си, както е в случая по време на извършеното от него убийство. Но той не е бил в състояние да разбира значението на деянието, тъй като съжденията са налудни и така е отпаднал мисловният критерий на вменяемост.“

В съдебно заседание вещото лице е представило писменото си заключение и е заявило, че го поддържа, но в края на обясненията си е заявило, че подсъдимият „може да ръководи постъпките си“. Окръжният съд, вероятно (тъй като липсват мотиви в тая насока) изхождайки от това, е приел, че подсъдимият е наказателно отговорно лице, и го е признал за виновен и осъдил.

Съгласно чл. 33, ал. 1 НК не е наказателно отговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост – когато поради продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

Законът разглежда понятието невменяемост, като указва на признаци, при наличието на които лицето следва да се признае за невменяемо и се освободи от наказателна отговорност за извършеното от него обществено опасно деяние. Така даденият юридически критерий на невменяемостта изхожда от такава степен на психическо заболяване, което лишава човека от способността да съзнава общественото значение на извършените от него действия или съзнателно да ги ръководи и затова се изключва неговата отговорност за тези действия.

В юридическия критерий законът включва признаци: интелектуални -неспособност на дееца да дава отчет за своите действия, и волеви – неспособност да ги ръководи. Като правило нарушението на мисловната и волева деятелност са взаимно свързани и се проявяват едновременно. Възможно е обаче да бъде изразена тази или онази от тези страни на психическата деятелност. Затова именно с разпоредбата на чл. 33 НК, когато формулира юридическия критерий за невменяемост, законодателят употребява разделителния съюз „или“, като с това подчертава, че за признанието на лицето за невменяемо е достатъчно наличието на едната от тях.

Щом вещото лице в разглеждания случай е дало заключение, че психическото заболяване на подсъдимия го лишава от възможността да дава отчет за значението на действието, което извършва, това е достатъчно да се приеме наличие на невменяемост.

Доколко заключението на вещото лице е пълно и обосновано, са въпроси, които, както се каза, не са третирани от съда. Разрешаването на въпроса за вменяемостта на дееца по отношение на инкриминираното деяние не означава установяване на причинна връзка между симптомите на психическото заболяване и характера на правонарушението. В тая насока от съда следва да се реши доколко психическото заболяване е лишило лицето от възможност да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. Наличието у лицето на формално правилна ориентировка по отношение на обкръжаващото го и извършването на отделни правилни по своето външно проявление действия може да се наблюдава и при душевни заболявания, но те не всякога означават, че лицето е способно да дава отчет за тези действия и да ги ръководи по смисъла на чл. 33 НК. Това именно налага най-точно да се определи характерът на болестното изменение на психиката. От това следва, че невменяемостта се определя в неразривно съчетание на медицинския и юридическия критерий. За разрешаването на въпроса за невменяемостта съдът, на който принадлежи окончателното решение на този въпрос, използува съгласно чл. 117, ал. 2, т. 3 и 4 НПК задължително заключение на експерт-психиатър, който не само установява наличието на болестно разстройство на психиката, но и определя нейната тежест. От тази гледна точка съдът не е могъл да игнорира, както в същност е направил, заключението на вещото лице.

Advertisements

~ от penallaw на септември 7, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: