Решение № 279 от 28.02.1968 г.

ВМЕНЯЕМОСТТА ПО ЧЛ. 13 НК (ОТМ.) ПРЕДПОЛАГА КУМУЛАТИВНАТА ДАДЕНОСТ НА ДВЕТЕ ПСИХИЧЕСКИ СПОСОБНОСТИ НА ДЕЕЦА – ДА МОЖЕ ДА РАЗБИРА СВОЙСТВОТО И ЗНАЧЕНИЕТО НА ДЕЯНИЕТО И ДА МОЖЕ ДА РЪКОВОДИ ПОСТЪПКИТЕ СИ. ЛИПСАТА НА ЕДНА ОТ ДВЕТЕ ИЛИ НАЛИЧИЕТО САМО НА ЕДНАТА ПСИХИЧЕСКА СПОСОБНОСТ НА ДЕЕЦА ИЗКЛЮЧВА ВМЕНЯЕМОСТТА.

Чл. 33 НК, чл. 13 НК (отм.)

Окръжният съд не е анализирал някои факти от заключението на втората лекарска експертиза, от което прозира колебание и съмнение досежно крайните изводи за вменяемостта на подсъдимия. Така на стр. 14 при съдебно-психиатричното обсъждане към края на втория абзац, вещите лица заключават: „в този смисъл интерпретацията на вменяемостта у освидетелствувания представлява сериозно затруднение, тъй като се намира на границата на правните критерии“, (а на стр. 15 от същото обсъждане експертизата отбелязва: патологичната промяна в характера на освидетелствувания обаче с реализираните важни отклонения от страна на афекти, за стойност и склонност към свръхценностно фиксиране, изострено мислене и дефицитна самокритична преценка, на често произволно собствено право при интелектуално осъзната противоправна същност на едно деяние „значително се отразява върху възможността за контролиране и въздържание“.

Окръжният съд следваше да изясни по-добре значението на тази констатации от заключението на вещите лица, защото тя по своята същина до голяма степен отрича крайния извод за вменяемостта на подсъдимия. Тази експертиза е отговорила утвърдително на въпроса, че подсъдимият въпреки тежкото си страдание от епилептична болест, с тежка епилептична деградация на личността, е съзнавал правната същност на деянието си, но тя не е отговорила на въпроса, дали в конкретния случай това страдание на подсъдимия му е позволявало да ръководи постъпките си. А вменяемостта по чл. 13 НК предполага кумулативната даденост на двете психически способности на дееца: да може да разбира свойството и значението на деянието си, така наречения интелектуален момент, и да може да ръководи постъпките си, така наречения волев момент. Липсата на едната от двете или наличието само на едната психическа способност всякога сочи на невменяемост на дееца, макар че от употребения в негативна форма израз на чл. 13 НК би могло да се счете, че и алтернативното наличие на едната от двете психически способности на дееца е достатъчно, за да бъде признат за вменяем.

Следователно, като е възприел втората лекарска експертиза, в която не е изяснено дали деецът е обладавал и двете психически способности по смисъла на чл. 13 НК, окръжният съд е направил необоснован извод досежно вменяемостта на подсъдимия.

Advertisements

~ от penallaw на септември 7, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: