Решение № 113 от 17.02.1970 г.

БЪЛГАРСКИЯТ НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС СЕ ПРИЛАГА ЗА ВСИЧКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА НРБ, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА, ДАЛИ ИЗВЪРШИТЕЛЯТ Е БЪЛГАРСКИ ИЛИ ЧУЖД ГРАЖДАНИН.

ОТНОСНО БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ТОЙ СЕ ПРИЛАГА И ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ ОТ ТЯХ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В ЧУЖБИНА.

СПРЯМО ЛИЦАТА, ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ, ЗА ИЗВЪРШЕНИ ОТ ТЯХ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В ЧУЖБИНА ТОЙ СЕ ПРИЛАГА САМО КОГАТО СЕ КАСАЕ ДО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР, С КОИТО СЕ ЗАСЯГАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА НРБ ИЛИ НА НАШИ ГРАЖДАНИ И СЕ ОТНАСЯТ ДО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА И ЧОВЕЧЕСТВОТО, С КОИТО СЕ ЗАСЯГАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА ДРУГА ДЪРЖАВА ИЛИ ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ, ИЛИ И ЗА ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, НО ЗА ПОСЛЕДНИЯ СЛУЧАЙ САМО АКО СА НАЛИЦЕ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 6, АЛ. 2 НК.

Чл. 3, 4, 5 и 6 НК

Неправилно подсъдимият Р. е признат за виновен и във връзка с чл. 113 НК за сведенията, представляващи държавна тайна, които събирал и П., отнасящи се до същата страна. Както, е известно, относно пространственото действие на Наказателния закон съществуват няколко принципа. Единият от тях е така нареченият териториален принцип, според който териториалните граници на държавата очертават и териториалната област на действие на Наказателния закон, от което следва, че Наказателният закон се прилага за всички престъпления, извършени на територията на дадена държава, независимо от това, дали деецът е местен или чужд гражданин.

Този основен принцип е прогласен и в чл. 3, ал. 1 на нашия НК, според който този кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на НРБ.

И тъй като в закона не се прави разлика дали престъплението е извършено от български или чужд гражданин, то следва да се приеме, че всички попадат под неговото действие, щом като престъплението е извършено в пределите на нашата страна. В чл. 4 НК е прогласен и личният принцип на действие на нашия Наказателен кодекс, тъй като е казано, че той се прилага към българските граждани за извършените от тях престъпления и в чужбина.

Съгласно чл. 5 и 6 НК нашият Наказателен кодекс се прилага и към чужденци, извършили престъпления в чужбина, но само когато престъпленията им са от общ характер и с тях се засягат интересите на народната ни република или на български граждани или пък когато са против мира и човечеството, макар че в тези случаи се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

Нашият Наказателен кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува и нашата страна.

Ако градският съд беше съобразил всички тези принципи, залегнали в нашия Наказателен кодекс относно действието му по място, както и обстоятелството, че подсъдимият Р. не е събирал сведенията, представляващи държавна тайна за П. на наша територия, а това е вършил в самата П., то нямаше да дойде и до извода, че той следва да отговаря за тази дейност пред нашия съд и по нашия Наказателен кодекс. За тази своя престъпна дейност той следва да отговаря и спрямо него следва да се приложи Наказателният кодекс именно на тази държава. Той можеше да бъде съден от нашия съд и спрямо него да се приложи нашият Наказателен кодекс само ако престъпната дейност е развита на наша територия.

Такъв е и смисълът на чл. 113 НК, когато се тълкува във връзка с посочените по горе разпоредби за действието му по място.

Advertisements

~ от penallaw на септември 7, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: