Постановление № 6-1975 г.

(Изм. с т. 20 ППВС № 7 от 1987 г.)

ОТНОСНО СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ПО ДЕЛАТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ

Възпитанието на младежта в комунистически дух е първостепенна грижа на Българската комунистическа партия и конституционно задължение на цялото общество. Изпълнението на това задължение налага постоянно да се подобрява и работата по формирането на социалистическо правосъзнание у подрастващите, както и да се води ефективна борба срещу престъпността и другите отрицателни явления сред тях.

В борбата срещу престъпността на непълнолетните важна роля играят и съдилищата. Те разглеждат наказателните дела срещу такива лица за извършени от тях престъпления, възлагат и контролират полагането на възпитателни грижи спрямо условно осъдените и предсрочно освободените, разясняват социалистическата законност и провеждат други възпитателни и превантивни мероприятия.

Проверките от Върховния съд и обобщаването на практиката по делата за престъпления, извършени от непълнолетни, показват, че в основни линии съдилищата правилно решават делата, спазват указанията на Върховния съд по приложението на закона и с цялостната си дейност съдействуват за предотвратяването на престъпленията. За подобряването на съдебната работа в значителна степен с допринесла въведената практика в съдилищата делата да се възлагат на специализирани съдии.

Наред с постиженията обаче съществуват и слабости, които намаляват ефективността на борбата срещу престъпността на непълнолетните. Както на предварителното следствие, така и в съдебно заседание не винаги напълно се изясняват всички съществени обстоятелства относно личността на обвиняемия, причините и условията на престъпленията и др. Понякога незадълбочено се обсъждат въпросите за прилагане на чл. 61 НК и за правилността на взетата мярка за неотклонение. Не всички дела се насрочват в кратки срокове, а разглеждането на някои се забавя с месеци. Не се вземат необходимите мерки за повишаване възпитателното въздействие на съдебното заседание. Допускат се отклонения от изразената в закона наказателна политика. Вместо настаняване в ТВУ или налагане на друга възпитателна мярка неоснователно се налага лишаване от свобода с прилагане на условно осъждане, което до голяма степен се дължи на подценяване ефективността на възпитателните мерки. Има и случаи на налагане занижени наказания. Сигналната дейност на съдилищата е незадоволителна. Общият им контрол относно полагането на възпитателни грижи спрямо условно осъдените и предсрочно освободените е недостатъчен. Недостатъчна е и правно възпитателната им дейност.

С цел да се подобри работата на съдилищата по делата за престъпления, извършени от непълнолетни, и се повиши ефективността на борбата срещу тази престъпност Пленумът на Върховния съд

ПОСТАНОВИ:

1. При предаване на съд на непълнолетни лица внимателно и задълбочено да се обсъжда налице ли са всички необходими условия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Особено внимание да се обръща на пълнотата на доказателствата относно личността на обвиняемия, психическото му състояние, физическото развитие и характерови особености, на средата и условията, при които е израсъл, полагани ли са възпитателни грижи за него и как се е отнасял към тях, какво участие са взели или какво влияние са оказали други лица за извършване на престъплението, кои са неговите причини, условия и др.

При констатиране на съществени непълноти делата да се връщат на прокуратурата за допълнително разследване, ако необходимите доказателства не могат да бъдат събрани в съдебно заседание чл. 246, ал. 1, т. 2 НПК

2. Непълнолетните да се освобождават от наказателна отговорност, когато са налице условията на чл. 61, ал. 1 НК. Текстът намира приложение, в случай че престъплението не представлява голяма обществена опасност, извършено е поради увлечение или лекомислие и спрямо дееца могат да се приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН.

Преценката дали престъплението е с голяма обществена опасност, или не се прави с оглед конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в колектива или обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация

Увлечението изразява емоционално-волевото състояние на непълнолетния в момента на извършване на престъплението и се характеризира с понижен самоконтрол под влияние на дадени обстоятелства.

Лекомислието е свързано с интелекта на непълнолетния и изразява недостатъчната му способност правилно да преценява характера, значението и запретеността на престъпното деяние, последиците от извършването му и др.

Преценката дали спрямо непълнолетния могат да се приложат успешно възпитателни мерки и коя от тях ще е най-подходяща следва да се прави с оглед личността на дееца, неговото обкръжение и бит, трудовата му ангажираност и пр.

Когато непълнолетният е осъждан или му е налагана възпитателна мярка, преценката за освобождаване от наказателна отговорност следва да се прави и с оглед на тези обстоятелства.

3. Съдилищата задълбочено да обсъждат законосъобразността на взетата мярка за неотклонение.

Съгласно чл. 378, ал. 2 НПК спрямо непълнолетен може да се взема мярка за неотклонение задържане под стража само в изключителни случаи. Изключителността на случая следва да се преценява с оглед обстоятелствата и целите на мерките за неотклонение, посочени в чл. 147 НПК. Случаят е изключителен, когато обстоятелствата разкриват висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, когато важни държавни интереси налагат задържането или когато целите на мярката за неотклонение не могат да се постигнат с друга мярка за неотклонение.

Когато се постанови задържане под стража на непълнолетен, следва незабавно да се уведомят посочените в чл. 378, ал. 4 НПК лица и да се дадат указания за изпращане на задържания в поправителен дом или за настаняването му в друго подходящо място отделно от пълнолетните.

4. Важно значение за повишаване ефективността на борбата срещу престъпността на непълнолетните има бързината за разглеждането на делата и изпълнението на присъдите.

С оглед на това е необходимо съдилищата да вземат мерки за подобряване на бързината за разглеждане на делата. Те да се насрочват в кратки срокове, постоянно да се следи движението им и своевременно да се вземат мерки против тяхното отлагане.

Присъдите и определенията да се изпълняват незабавно след влизането им в сила.

5. (Изм. с т. 20 ППВС № 7 от 1987 г.) НПК предвижда задължително участие на защитник на непълнолетния обвиняем както на предварителното следствие при предявяването на обвинението и разследването, така и при разглеждането на делото в съдебно заседание. Неспазването на това изискване от органите на предварителното следствие и съда всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Когато непълнолетният обвиняем (подсъдим) няма защитник – адвокат, органите на предварителното следствие и съдът са длъжни да назначат за защитник лице с такава професия, независимо от това дали някой от неговите близки е поел защитата му.

6. Съдебните заседания по делата срещу непълнолетни да се провеждат при строго спазване на общите и особените процесуални правила, като се вземат всички необходими мерки за повишаване възпитателното им въздействие.

По начало делата подлежат на разглеждане при закрити врати, а по изключение публично, когато общественият интерес налага това.

Законът дава възможност на съда да покани за слушатели на всяко съдебно заседание инспектори от детските педагогически стаи и представители на съответното учебно заведение, трудов колектив или обществена организация, както и да препрати делото за разглеждане от съдебен състав по местоработата на непълнолетния или по местоживеенето на законните му представители. Съдилищата следва широко да използуват тези законни възможности с оглед постигане на по-добро възпитателно въздействие на съдебното заседание.

За съдебното заседание задължително да се призовават родителите или попечителят на непълнолетния и да се осигурява присъствието им, когато това е необходимо. В това си качество те трябва да съдействуват на съда за изясняване на всички обстоятелства по делото, отнасящи се до обвинението и личността на подсъдимия. Законът им дава право да участвуват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки н възражения. Такова право имат и когато са свидетели по делото. Когато са защитници, имат всички права на такива.

Съдилищата следва да спазват и предвиденото в чл. 385 НПК изискване за временно отстраняване от съдебната зала на непълнолетния подсъдим, когато на съдебното следствие и пренията се разясняват обстоятелства, които може да окажат отрицателно влияние върху него.

7. Делата срещу непълнолетни подлежат на разглеждане по реда на гл. ХХ НПК не само когато са за престъпления от общ характер, но и когато са за престъпления от частен характер независимо от това, дали наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия или по реда на чл. 46, ал. 1 НПК.

Тези дела се разглеждат по общия ред само в случаите, посочени в чл. 386 НПК, а когато обвиняемите са извършили престъпленията като военнослужещи, се разглеждат по реда на раздел 2 от същата глава. И в тези случаи обаче следва да се спазва установеното с общите правила изискване за задължително участие на защитник, ако при разглеждане на делото подсъдимият не е навършил пълнолетие.

Когато делото се разглежда по общия ред поради извършване на престъплението от непълнолетен в съучастие с пълнолетен, следва да се спазват особените правила относно събирането на данни за личността на непълнолетния, призоваването на законните му представители, участието на прокурор, недопускането на частен и обществен обвинител срещу непълнолетния, временното му отстраняване от съдебната зала и др. В този случай делото може да се разгледа по реда на бързото производство, по при спазване на тези изисквания.

8. При провеждане на съдебното следствие съдът е длъжен обективно, всестранно и пълно да изясни всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото.

Наред с цялостното разясняване на фактическите обстоятелства на обвинението съдът е длъжен задълбочено да разследва условията, при които е живял и се е възпитавал непълнолетният, поведението му в семейството училището, трудовия колектив, комсомолската организация и обществото какво е неговото физическо, образователно и интелектуално развитие. Когато се налага, съдът може да ползува психолог или педагог, който, ако не е назначен за експерт, има право да поставя въпроси на непълнолетния с оглед разкриване на обстоятелствата по делото и да прави бележки по точността и пълнотата на протокола за разпита му.

Съгласно чл. 31, ал. 2 НК непълнолетните лица са наказателно отговорни при условие че са могли да разбират свойството и значението деянието и да ръководят постъпките си. С оглед на това е необходимо внимателно да се изяснява тяхното психическо състояние. При всяко съмнение относно психическото и волевото им състояние да се назначава експерт.

Независимо от липсата на изричен текст в НПК съдът е длъжен да изложи съображения в присъдата дали непълнолетният подсъдим е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

9. В борбата срещу престъпността на непълнолетните особено важно възпитателно и предупредително значение има правилното определяне на наказанието.

Пленумът на върховния съд, като подчертава важността на този въпрос, обръща внимание на съдилищата да не допускат отклонения от изразен в закона наказателна политика спрямо непълнолетните извършители на престъпления.

При определяне вида и размера на наказанието съдът следва да има предвид и разпоредбата на чл. 60 НК, според която наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. Това означава, че основна цел на наказанието е да съдействува за правилното им възпитание като съзнателни и трудолюбиви членове на социалистическото общество. Когато тази цел може да се постигне с възпитателна мярка, не е необходимо да се налага наказание. Подценяването на ефективността на предвидените в закона възпитателни мерки е вредно и не трябва да се допуска.

С оглед на всички обстоятелства по делото съдилищата са длъжни да наложат онази предвидена в закона възпитателна мярка, която в най-голяма степен ще съдействува за поправянето на непълнолетния.

Внимателно отношение да се проявява и към предложенията на съответните обществени организации и трудови колективи за условно освобождаване на непълнолетните подсъдими от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство. Съгласно указанията на пленума на върховния съд, дадени с Постановление № 6/1972 г., това освобождаване от наказателна отговорност може да се приложи спрямо непълнолетните само извън случаите на чл. 61 НК.

10. (Първото изречение е изм. с т. 20, б. „б“ ППВС № 7 от 1987 г.) Съгласно чл. 63, ал. 1 и 2 НК предвидените в особената част наказания се заменят по реда, указан в тези разпоредби. Това заменяване се прилага по отношение на всички лица, които са извършили престъпленията като непълнолетни, независимо от това дали при решаване на делото са навършили пълнолетие.

Когато за извършеното престъпление са предвидени две или повече алтернативни наказания, съдът заменя всички алтернативни наказания и в пределите на така заменените наказания определя наказанието съобразно с правилата на гл. V НК. По този начин се заменят и кумулативно предвидените наказания.

11. Съгласно чл. 64, ал. 1 НК, когато съдът определи наказание лишаване от свобода по малко от една година и не отложи изпълнението му, е длъжен да освободи непълнолетния от изтърпяване на наказанието и да го настани в ТВУ или да му наложи друга възпитателна мярка, предвидена в ЗБППНМ. И в този случай обаче непълнолетният се счита за осъждан и това осъждане се взема пред вид при повторно извършване на такова престъпление.

При съвкупност на престъпления този текст се прилага, след като се наложи общото наказание.

Когато освободи непълнолетния от изтърпяване на наказанието и постанови настаняване в ТВУ, съдът не определя срок за престояване в училището.

12. Правилото на чл. 64, ал. 1 от НК не се прилага в случаите, посочени в ал. 3 и 4 на този текст.

Ограничението по чл. 64, ал. 3 б. „б“ НК се прилага, когато при постановяване на осъдителната присъда от първоинстанционния съд непълнолетният подсъдим е навършил пълнолетие. То може да се приложи и при повторното разглеждане на делото, когато по протест на прокурора първата присъда е отменена по реда на надзора и ако при постановяването на втората присъда подсъдимият вече е навършил пълнолетие. Първоинстанционният съд обаче не може да приложи това ограничение, ако при постановяване на осъдителната присъда деецът е непълнолетен, но в законния срок за влизането и в сила ще навърши пълнолетие.

Правилото на чл. 64, ал. 1 НК не може да се приложи и когато съдът на основание чл. 69, ал. 2 постанови да се изтърпи изцяло или отчасти отложено наказание лишаване от свобода, чийто срок е под една година. Това е така, защото въпросът за прилагането на една от двете възможности по чл. 64, ал. 1 е вече решен с влязлата в сила присъда и тя не може да бъде изменена от съда, който разглежда второто дело.

13. Условното осъждане е приложимо само за някои от наказанията по НК предвидените в ЗБППМН възпитателни мерки, включително и настаняването в ТВУ, не са наказания и по отношение на тях условното осъждане е неприложимо.

14. Второинстанционният съд не може да приложи ограничението по чл. 64, ал. 3, б. „б“ НК дори подсъдимият да е навършил пълнолетие към момента на постановяване на решението, ако разглежда делото само по негова жалба, тъй като с това утежнява положението му. Ограничението по този текст може да приложи само при наличност на основателен протест за по тежка квалификация или санкция и ако по време на постановяване на решението подсъдимият вече е навършил пълнолетие.

Същият съд не може само по жалба на подсъдимия да отмени настаняването в ТВУ и приложи условно осъждане на лишаване от свобода, тъй като и в този случай се утежнява положението на осъдения.

15. Когато непълнолетен е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода, а за друго деяние е постановено настаняване в ТВУ, съдът следва да постанови изтърпяване само по наказанието лишаване от свобода.

16. Условното осъждане и предсрочното освобождаване на непълнолетен могат да бъдат ефективни, ако за условно осъдените и предсрочно освободените се организират и провеждат чрез местните комисии възпитателна работа и надзор върху поведението им.

Като подчертава това, пленумът на върховния съд обръща внимание на съдилищата, че съгласно чл. 67 и 73 НК, а също и чл. 387 НПК са длъжни във всички случаи на условно осъждане и предсрочно освобождаване на непълнолетни да уведомяват съответните местни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, за да организират полагането на възпитателни грижи за тях.

Когато е необходимо, съдът може да възложи надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведоми за това и местната комисия. Във всички случаи съдилищата по местоживеенето на условно осъдените предсрочно освободените са длъжни да поддържат постоянен контакт с местните комисии, да следят за ефективността на приложените възпитателни мерки и да осъществяват общ контрол относно, организирането и полагането на възпитателни грижи за тези лица.

17. Пленумът на върховния съд обръща внимание на съдилищата решително да подобрят сигналната си дейност по наказателните дела за престъпления, извършени от непълнолетни лица.

При констатиране на груби нарушения, недостатъци и слабости, които са способствували за извършване на престъпления от непълнолетни лица, съдилищата са длъжни своевременно да дават сигнали, предложения и препоръки за търсене отговорност от виновните и за отстраняване на допуснатите слабости. Особено наложително е те да засилят взискателността си към тези родители и възрастни лица, които въвличат непълнолетни в престъпна дейност.

18. Ефективното провеждане на борбата срещу противообществените прояви и престъпността на подрастващото поколение налага съдилищата активно да участвуват в разработването и осъществяването на мероприятията, които другите специализирани държавни органи и обществените организации провеждат в тази насока, като за целта съдействуват или подготвят доклади, произнасят беседи и пр.

В активна превантивна дейност следва да включват и съдебните заседатели, които участвуват в разглеждането на делата срещу непълнолетни деца.

19. Важно значение за повишаване ефективността на борбата срещу престъпността на непълнолетните има и обобщителната дейност на съдилищата.

Необходимо е съдебната практика по тези дела периодически да се обобщава и основните изводи да се обсъждат съвместно с другите органи и обществените организации, които водят борба срещу тази престъпност.

20. Поради промяна на законодателството, Пленумът на Върховния съд обявява за загубило сила Постановление № 5/1966 г. относно обобщаване съдебната практика по делата за престъпления, извършени от непълнолетни.

Advertisements

~ от penallaw на септември 7, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: