Наказателен кодекс от 1951 г. ( Обща част )

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС ОТ 1951 Г.

Обн. ДВ. бр.13 от 13 Февруари 1951г., попр. ДВ. бр.16 от 23 Февруари 1951г., изм. ДВ. бр.13 от 13 Февруари 1953г., попр. ДВ. бр.14 от 17 Февруари 1953г., изм. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 1953г., изм. ДВ. бр.90 от 10 Ноември 1953г., изм. ДВ. бр.12 от 10 Февруари 1956г., попр. ДВ. бр.16 от 24 Февруари 1956г., изм. ДВ. бр.91 от 13 Ноември 1956г., изм. ДВ. бр.13 от 14 Февруари 1958г., изм. ДВ. бр.90 от 11 Ноември 1958г., изм. ДВ. бр.22 от 17 Март 1959г., изм. ДВ. бр.52 от 30 Юни 1959г., изм. ДВ. бр.98 от 17 Декември 1963г., изм. ДВ. бр.48 от 19 Юни 1964г., изм. ДВ. бр.51 от 1 Юли 1966г., отм. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г.

Отменен с чл. 420, т. 1 от преходните разпоредби на Наказателния кодекс – ДВ, бр. 26 от 2 април 1968 г., в сила от 1 май 1968 г.

ОБЩА ЧАСТ

ЗАДАЧИ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

1. Наказателният кодекс има за задача да пази Народната република България и установения в нея обществен строй и правен ред чрез определяне на престъпленията и на наказанията, които се налагат за тях.

I. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

2. Престъпление е всяко обществено опасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

(Ал. 2, отм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.).

3. Обществено опасно е деянието, което застрашава или уврежда държавния или обществения строй на Народната република или установения в нея правен ред.

4. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

Деянието е умишлено, когато деецът е искал или допускал настъпването на обществено опасните последици.

Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди или когато той е предвиждал настъпването на тия последици, но е мислил да ги предотврати.

Непредпазливите деяния се наказват само в предвидените от закона случаи.

5. Не е обществено опасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се отблъсне непосредствено и противоправно нападение срещу властта или срещу личността или имота на нападнатия или на другиго.

Не се наказва деянието, което е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

5. Общи престъпления по тази глава

6. (Ал. 1, доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Не е обществено опасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените вреди от деянието са по-маловажни от предотвратените.

Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.

7. Не е обществено опасно деянието, което, макар формално и да съдържа признаците на някое предвидено в закона престъпление, но е явно малозначително и от него няма вредни последици.

8. Фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, не се вземат пред вид за умисъла на дееца, ако той не е знаел за тях.

Тази разпоредба се прилага и за непредпазливите деяния, когато самото незнание не се дължи на непредпазливост.

9. Не е виновно извършено случайното деяние – когато деецът не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици.

10. Не е виновно деянието, което е извършено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно престъпление.

11. Не се наказва деянието, което, макар и да съдържа признаците на някое предвидено в закона престъпление, е очевидно маловажно и вредните последици от него са явно незначителни.

12. Не се наказва деянието, което, макар и да е съставлявало престъпление при извършването му, но поради изменение на общественополитическата обстановка е изгубило общественоопасния си характер.

II. ВМЕНЯЕМОСТ

13. Не се вменява във вина деянието, извършено от лице, което поради умствена недоразвитост или постоянно или временно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на деянието или да ръководи постъпките си.

14. Не се вменява във вина деянието, извършено:

1) (изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) от малолетно лице – ненавършило 14 години, и

2) (изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) непълнолетно лице – навършило 14 години, но ненавършило 18 години, ако то не е могло да разбира свойството и значението на деянието или да ръководи постъпките си.

III. ПРИГОТОВЛЕНИЕ И ОПИТ

15. Подготвянето на средства, търсенето на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение, съставлява приготовление.

За приготовлението се налага наказание само в предвидените в закона случаи.

Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.

16. Деянието, с което е започнато, но не е довършено изпълнението на едно умишлено престъпление, съставлява опит.

Опитът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление.

При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:

1) се е отказал да довърши престъплението или

2) е предотвратил настъпването на престъпните последици.

17. В случаите на чл. 15, ал. 3, и чл. 16, ал. 3, ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.

IV. СЪУЧАСТИЕ

18. Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.

Извършител е този, който участвува в самото изпълнение на престъплението.

Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да осъществи извършеното престъпление.

Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.

19. Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

Когато поради особени обстоятелства законът квалифицира извършеното деяние като престъпление или като по-тежко престъпление за някои от извършителите или подбудителите, за това престъпление отговарят и другите съучастници, ако са знаели за тия обстоятелства.

Особените обстоятелства, поради които законът изключва или намалява наказанието за някого от съучастниците, не се вземат пред вид за останалите съучастници.

20. Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от своето по-нататъшно участие и попречат да се довърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици.

В тия случаи се прилага съответно разпоредбата на чл. 17.

V. НАКАЗАНИЯ

21. Наказателната отговорност е лична.

Наказанието се налага само въз основа на съществуващите закони с цел: 1) да се обезвредят враговете на народа; 2) да се отнеме възможността на дееца да върши други престъпления; 3) да се поправи и превъзпита той към спазване правилата на социалистическото общежитие и 4) да се въздействува възпитателно върху другите членове на обществото.

Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

22. Наказанията са:

1) лишаване от свобода;

2) поправителен труд без лишаване от свобода;

4) глоба;

5) лишаване от права и

6) обществено порицание.

Сравнителната тежест на тия наказания се определя по реда им в предходната алинея, като три дни поправителен труд се равнява на един ден лишаване от свобода.

За най-тежките престъпления, които заплашват основите на Народната република, както и за други особено опасни престъпления, като временна и изключителна мярка, се предвижда смъртно наказание, което се изпълнява чрез разстрелване.

23. Лишаването от свобода може да бъде от един ден до 20 години и се изтърпява в местата, определени за това.

Изтърпяването на това наказание се съпровожда с подходяща работа, която се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(Ал. 3, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Във военно време военният съд може да отложи до края на военните действия изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като изпрати осъдения в действуващата армия. Това правило не се прилага спрямо осъдените за престъпления по глава I и по раздел I на глава ХIV от особената част на този кодекс.

(Ал. 4, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Когато лицето, по отношение на което е отложено изпълнението на наказанието по реда на предходната алинея, извърши до края на военните действия ново престъпление, съдът може да отмени отлагането на изпълнението на наказанието, наложено с първата присъда.

(Ал. 5, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) По ходатайство на началника съдът може напълно или отчасти да освободи осъдения, изпратен в действуващата армия по реда на ал. 3, от изтърпяване на наложеното наказание, ако се прояви като добър защитник на Родината.

(Ал. 6, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Съдът може и без ходатайство на началника да освободи напълно или отчасти от изтърпяване наложеното наказание уволнения от действуващата армия поради инвалидност.

24. Поправителният труд може да бъде от един ден до една година.

Това наказание се изтърпява без лишаване от свобода, с работа в мястото, където осъденият работи, или другаде като от възнаграждението му се удържа, съгласно постановеното от съда в присъдата, до 25% в полза на държавата и времето не се зачита за пенсия и изобщо за трудов стаж.

(Ал. 3, отм., нова – Изв., бр. 12 от 1956 г) За лицата, които не работят в държавно учреждение или предприятие, в кооперация или в обществена организация, съдът при постановяване на присъдата конкретно определя в кое предприятие да бъдат изпратени на работа. За нетрудоспособните, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието „поправителен труд“ се заменя от съда с глоба до 2000.

(Ал. 4, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако осъденият на поправителен труд без основателна причина откаже да работи, наказанието се заменя от съда с лишаване от свобода за срока на поправителния труд.

(Ал. 5, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г., изм., бр. 91 от 1956 г.) Наказанието „поправителен труд без лишаване от свобода“ не се прилага по отношение на военнослужещите, които отбиват редовната си военна служба. Вместо това наказание на тях се налага арест до 1 месец, което се изтърпява по реда, установен за прост или казармен (гарнизонен) арест.

25. Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление и оръдията, необходими за упражняване на занятието му, както и средствата за издръжка на семейството му за шест месеца.

26. При конфискация на цялото или на част от цялото имущество държавата отговаря за задълженията на осъдения съразмерно с частта на конфискуваното имущество до размера на стойността на това имущество, и то само за ония задължения, които са възникнали до възбуждането на наказателното преследване.

27. Глобата се налага съответно с имотното състояние на осъдения. Тя не може да бъде по-малко от 1 лев.

(Ал. 2, отм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.).

Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в законна сила преди това.

Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за събиране на глобата.

28. Осъденият може да бъде лишен от следните права:

1) да бъде избирател или избираем;

2) да заема определена държавна или обществена длъжност;

3) да упражнява определена професия;

4) (изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) да получава определена пенсия;

5) да упражнява родителски или настойнически права и

6) да носи ордени или отличия.

(Ал. 2, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Лицата от редовия и началническия състав на въоръжените сили на Народна република България, както и запасните, могат да бъдат лишени от военна чест, като им се отнемат званието, ордените и военните отличия.

(Ал. 3, нова – Изв., бр. 90 от 1958 г.) В случаите изрично указани в особената част на този кодекс, осъденият може да бъде лишен от право на местожителство в столицата и окръжните градове.

(Ал. 4, предишна ал. 2, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г.) В случаите, предвидени в особената част на този кодекс, съдът лишава или може да лиши осъдения от всички или от някои от правата по предходните алинеи, като се ръководи от характера на извършеното престъпление.

29. Срокът за лишаване от права се определя от съда и надминава срока за лишаване от свобода най-много с три години.

Срокът се брои от влизането на присъдата в законна сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

Срокът за лишаване от права се намалява с толкова време, с колкото е намалено лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане.

Осъденият на смърт се лишава от права завинаги. Когато смъртното наказание бъде заменено с лишаване от свобода, лишаването от права завинаги се заменя с лишаване от права за срок три години по-дълъг от срока за лишаването от свобода.

30. (Доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) След изтичане на срока осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен с присъдата. Това не се отнася до лишаването от военно звание по ал. 2 на чл. 28, което може да бъде отново придобито само по установения за това ред.

31. Общественото порицание се състои в обявяване на присъдата пред колектива, където осъденият работи, чрез печата или по друг подходящ начин.

32. В случаите на чл. 13 и чл. 14, т. 2, спрямо подсъдими, които са умствено недоразвити или страдат от разстройство на съзнанието, съдът може да постанови принудително лекуване или настаняване в лечебно заведение с изолиране.

33. Вещите, които принадлежат на виновния и които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, се отнемат в полза на държавата.

VI. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

34. При определяне на наказанието съдът се ръководи от разпоредбите на общата част на този закон и от пределите на наказанието, предвидени за извършеното престъпление.

(Ал. 2, отм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.).

35. Размерът на наказанието се определя, като се вземе пред вид:

1) степента на обществената опасност на деянието и на дееца и

2) подбудите за извършването на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

При смекчаващи обстоятелства съдът отива към най-ниския размер, а при отегчаващи обстоятелства – към най-високия размер на наказанието, предвидено в закона за извършеното престъпление.

36. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства съдът може:

1) да определи наказание под най-ниския предел, предвиден в закона, или

2) да замени: а) смъртното наказание – с лишаване от свобода не по-малко от 15 години; б) лишаване от свобода, когато не е предвиден най-нисък предел – с поправителен труд или глоба до 3000 лв.; в) глобата – с обществено порицание.

Смъртното наказание по отношение на бременни жени се заменя с лишаване от свобода за срок 20 години.

37. При опит съдът може да намали определеното съгласно предходните членове наказание най-много с 1/2, а смъртното наказание може да замени с лишаване от свобода не по-малко от 15 години.

38. Наказанието за всеки от съучастниците се определя в зависимост от степента на участието му в престъплението, от неговата лична обществена опасност, както и от степента на опасността на самото престъпление.

39. Ако извършеното деяние съдържа признаците на няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

Наложените наказания лишаване от права по чл. 28 и обществено порицание се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Но ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.

Тези разпоредби се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. В случай, че наказанието по някои от тия присъди е изтърпяно изцяло или отчасти, изтърпяното наказание се приспада, ако то е еднородно с другото.

40. Когато за извършените няколко отделни престъпления наложените наказания са еднородни, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с 1/2, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито предвидения в чл. 23 и чл. 24 максимален размер.

Когато наказанията са разнородни и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

41. Когато едно лице извърши престъпление след като е осъдено с влязла в законна сила присъда за друго престъпление, не може да се определи общо наказание по горните правила за тия престъпления. Наложените в тия случаи наказания се изтърпяват поотделно.

42. Предварителното задържане се приспада при изпълнението на присъдата, с която е наложено наказание лишаване от свобода или поправителен труд.

VII. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИ

43. Наказанието за непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за обществено полезен труд.

44. За непълнолетните предвидените в закона наказания се заменят:

1) смъртното наказание – с лишаване от свобода от 1 до 10 години.

2) (изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) лишаването от свобода за повече от 10 години – с лишаване от свобода до 5 години.

3) (изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) лишаването от свобода до 10 години включително – с лишаване от свобода до 2 години.

4) поправителният труд и глобата – с обществено порицание.

Наказанията конфискация и лишаване от права по чл. 28 не се налагат.

45. (Изм. – Изв., бр. 13 от 1958 г.) Във всички случаи на заменяване наказанието по предходния член лишаването от свобода до една година се заменя с настаняване в трудово-възпитателно училище.

46. Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в особени поправителни домове.

47. (Изм. – Изв., бр. 13 от 1958 г.) Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда в трудово-възпитателно училище или друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая.

VIII. УСЛОВНО ОСЪЖДАНЕ

48. Когато съдът налага наказанието лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, заедно или поотделно, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до шест години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода или на по-тежко наказание за престъпления от общ характер и ако съдът намери, че за поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието.

49. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго престъпление от общ характер, за което макар и след този срок му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ или по-тежко наказание, той изтърпява отделно и отложеното наказание. В противен случай отложеното наказание не се изтърпява.

(Ал. 2, отм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.).

IX. ПРИЧИНИ, КОИТО ИЗКЛЮЧВАТ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАКАЗАНИЕТО

50. Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват:

1) когато деецът умре;

2) когато е изтекла предвидената в закона давност и

3) когато е последвала амнистия.

51. Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1) 20 години за деяния, наказуеми със смърт;

2) 15 години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от 10 години;

3) 10 години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от 3 години;

4) 5 години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до 3 години и

5) 2 години за всички останали случаи.

Давността за преследване започва от довършването на престъплението; при опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато или се повтарят – от прекратяването им.

52. Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в законна сила съдебен акт.

53. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.

След свършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност.

54. Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1) 25 години ако наказанието е смърт;

2) 20 години – ако наказанието е лишаване от свобода над 10 години;

3) 15 години – ако наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години;

4) 8 години – ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от 3 години, и

5) 3 години – за всички останали случаи.

Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в законна сила.

55. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата.

След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

56. За престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, наказателно преследване не се възбужда, макар давността да не е изтекла, ако не се подаде тъжба в 6-месечен срок от деня, когато пострадалият узнае, че престъплението е извършено.

Ако пострадалият умре преди да е изтекъл тоя срок, тъжбата може да се подаде от неговите наследници до изтичането му.

За тия престъпления наказанието не се изпълнява, ако тъжителят е поискал това преди да започне изпълнението на присъдата.

56а. (Нов – Изв., бр. 90 от 1958 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание, а за престъпления против Народната република или за тежки престъпления, за които се предвижда наказание над 10 години лишаване от свобода – не по-малко от 2/3 от определения срок на наказанието.

Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на лишаване от права по чл. 28.

При условното предсрочно освобождаване съдът определя на осъдения изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

Срокът за реабилитация по чл. 60, точки 2 и 3, и чл. 61 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно.

57. Наложеното наказание може да бъде опростено изцяло или отчасти с помилване.

58. Амнистията заличава престъпния характер на деянието, но не засяга отговорността за обезщетение.

X. РЕАБИЛИТАЦИЯ

59. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение е постановено противното.

60. Реабилитацията настъпва по право за лицата:

1) които са осъдени условно, ако в изпитателния срок не са извършили друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание,

2) които са осъдени на лишаване от свобода до три години или на друго по-леко наказание, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не са извършили друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, и

3) които са осъдени като непълнолетни – ако в течение на две години не са извършили друго престъпление.

Реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено след като лицето е било веднъж реабилитирано.

61. Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:

1) ако е възстановил причинените вреди;

2) ако е заплатил разноските, за които е осъден, и

3) ако е имал добро поведение.

(Ал. 2, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди и да е заплатил разноските, за които е осъден, ако има за това уважителни причини. Това не се отнася за умишлените престъпления по глава III.

62. Реабилитация може да се иска и от наследниците на осъдения след неговата смърт, ако той е имал право на това.

63. (Попр. – Изв., бр. 16 от 1951 г.) Когато едно лице е осъдено от граждански и от военен или от друг съд, молбата за реабилитация се разглежда от онзи съд, който е постановил присъдата за най-тежко наказуемото престъпление. Но ако лицето е на служба във войската, молбата за реабилитация се разглежда от военния съд.

XI. ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

64. За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.

Ако до постановяване на присъдата от последната инстанция последват различни закони, прилага се най-мекият от тях.

65. Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Народната република България.

Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с право на екстериториалност, се разрешава по дипломатически ред.

66. Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършени от тях престъпления в чужбина.

Български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание.

67. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Народната република България или на български граждани.

Същият кодекс се прилага и към чужденци, които са извършили в чужбина друго престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от една година или с по-тежко наказание, ако се намират в страната и ако е направено искане от чуждите власти за предаването им и то не бъде уважено. В тоя случай наказателното преследване може да се възбуди само ако главният прокурор на Народната република разпореди за това.

68. В случаите на чл. 66 и 67 изтърпяното в чужбина наказание се приспада.

Особена разпоредба

69. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони, доколкото в тях не е постановено друго.

Advertisements

~ от penallaw на септември 7, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: