Наказателен кодекс от 1951 г. ( Особена част – Престъпления против личността / Престъпления против личната собственост )

V. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА

1. Убийство

126. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

127. За убийство:

1) на военно или на длъжностно лице от народната милиция, както и на военно лице от съюзна или приятелска държава или войска;

2) от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата;

3) на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата;

4) на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

5) на повече от едно лице или на бременна жена;

6) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или по особено мъчителен начин за убития;

7) с користна цел;

8) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9) на лице, което се намира в безпомощно състояние, и

10) извършено предумишлено, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 15 години, а в особено тежки случаи – смърт;

11) (нова – ДВ, бр. 98 от 1963 г.) извършено по хулигански подбуди.

128. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета против виновния или негови ближни, наказанието е лишаване от свобода: в случаите на чл. 126 – до 5 години, а в случаите на чл. 127, точки 1 – 6 и 9 – до 8 години.

129. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

130. Който причини другиму смърт по непредпазливост се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

131. Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятието си като лекар, шофьор и други, се наказва с лишаване от свобода до 10 години и глоба до 200 лева.

Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие, което той няма право да упражнява.

(Ал. 3, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако в горните случаи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смъртта на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години, а в особено тежки случаи с лишаване от свобода за срок от 20 години или смърт.

132. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току-що родена рожба.

133. Приготовление за убийство се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

134. (Отм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.).

135. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните заведения, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на установените от това министерство правила, се наказва с лишаване от свобода до 3 години, а ако виновният няма медицинска квалификация – с лишаване от свобода до 5 години.

(Ал. 2, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 8 години.

Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

136. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

137. 3а убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до 1 година.

138. Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

3а същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството и значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който по жесток или друг подобен начин на отнасяне към лице, което се намира в материална или друга зависимост от него, доведе същото до самоубийство и последва такова или само опит.

2. Телесна повреда

139. Който причини другиму тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години.

Телесната повреда е тежка, ако е причинено: трайно разстройство на съзнанието, слепота, глухота, немота, детеродна неспособност, обезобразяване, което причинява разстройство на речта или на някой орган на чувствата завинаги, постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, или ако е отнет или завинаги е осакатен крак или ръка.

140. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Средна телесна повреда е: отслабване на зрението, слуха или речта; затрудняване движението на краищата на тялото или повреда на детеродните органи без причиняване детеродна неспособност; избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето; постоянно разстройство на здравето неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота и наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

141. Който причини другиму лека телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до 6 месеца или с поправителен труд до 6 месеца.

Лека телесна повреда е разстройство на здравето вън от случаите, предвидени в чл. чл. 139 г. 140, както и причиняване на болка и страдание.

142. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За лека телесна повреда съдът може да освободи подсъдимия от наказание или да накаже и двамата, ако пострадалият е отвърнал също с лека телесна повреда.

143. Ако от телесната повреда е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода: от 5 до 15 години при тежка телесна повреда; от 3 до 10 години при средна телесна повреда и от една до 5 години при лека телесна повреда.

144. За причиняване телесна повреда:

1) на военно лице или на длъжностно лице от народната милиция, както и на военно лице от съюзническа или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата;

2) на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата;

3) от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата;

4) на майка или на баща;

5) по начин особено мъчителен за пострадалия и

6) на бременна жена, която вследствие на това пометне, наказанието е лишаване от свобода: от 5 до 12 години при тежка телесна повреда; от 2 до 5 години при средна телесна повреда и до една година при лека телесна повреда.

145. За повреда, нанесена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, обида или клевета против виновния или негови ближни, наказанието е: 1) лишаване от свобода до 3 години при тежка телесна повреда; 2) лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда и 3) поправителен труд до два месеца или глоба до 20 лева при лека телесна повреда.

146. За тежка телесна повреда и за средна телесна повреда, причинени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до 6 месеца или поправителен труд.

(Ал. 2, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако виновният е причинил такива повреди поради незнание или немарливо изпълнение на занятието си, наказанието е лишаване от свобода до 8 години при тежка телесна повреда и до 3 години при средна телесна повреда.

Същото наказание съответно се налага и на онзи, който по непредпазливост причини такива повреди чрез действия, които спадат към занятие, което той няма право да упражнява.

(Ал. 4, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако в случаите на ал. 2 и 3 е причинена повреда на повече от едно лице или ако виновният е бил в пияно състояние наказанието е лишаване от свобода до 10 години.

147. Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с глоба до 200 лева.

Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с поправителен труд.

(Ал. 3, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Лице, което страда от венерическа болест и след покана от надлежните държавни органи откаже да се лекува, се наказва с поправителен труд.

3. Злепоставяне

148. Който изложи лице, лишено от възможност да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или въобще поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Ако деянието е извършено от лице, което по закон или по съгласие е длъжно да се грижи за злепоставения, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 5 години.

149. Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или въобще поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

150. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който наруши правилата, установени за охрана на безопасността на труда и с това изложи на опасност живота и здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с поправителен труд и с обществено порицание.

151. Който при опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 20 лева.

Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

152. Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или на родилка без уважителни причини, се наказва с поправителен труд или с глоба до 40 лева

Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба до 40 лева.

Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 20 лева.

153. Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, нарочно забави да изпълни задълженията си повече от 3 месеца, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд.

Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

Виновният не се наказва, ако преди постановяване на присъдата изпълни задълженията си и ако не са настъпили други вредни последици за пострадалия.

154. Родител или настойник, който остави намиращите се под родителски грижи или настойничество без надзор и достатъчна грижа, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

155. (Изм. – Изв., бр. 13 от 1958 г.) Който упие със спиртни напитки малолетен, непълнолетен или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до 6 месеца.

Който продаде спиртни напитки на малолетен или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до 1000 лв.

4. Лишаване от свобода

156. Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Ако това е извършено по начин мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 5 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в болница за душевно болни.

157. Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило 14 години, и не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до 1 година.

Ако това е станало с насилие, заплашване или измама, или с намерение да се употреби детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 5 години.

158. Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и в две седмици от как го е прибрал не съобщи за това на местната милиция, на родителите или настойника му, се наказва с лишаване от свобода до 3 месеца или с поправителен труд до 6 месеца.

5. Принуда

159. Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му, като упражни за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с поправителен труд.

160. Който се опита да принуди другиго да извърши престъпление, като упражни за това сила, заплашване, или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до 5 години или с поправителен труд.

(Ал. 2, изм. – Изв., бр. 22 от 1959 г.) Който принуждава лице, ненавършило пълнолетие, към извършване на престъпление, към проституция или просия, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

161. Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до 3 месеца или поправителен труд до 6 месеца.

За закана против длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата наказанието е лишаване от свобода до 6 месеца или поправителен труд.

6. Нарушаване неприкосновеността на жилището

162. Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотребление на власт или подправен ключ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до 6 месеца.

Ако влизането е извършено нощем или от въоръжено лице, или от неколцина, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 20 лева.

Който по начин, посочен в ал. 1, влезе в чужда сграда, която не служи за жилище, се наказва с поправителен труд до 3 месеца или с глоба до 12 лева.

7. Издаване на чужда тайна

163. Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(Ал. 2, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Лекуващите лекари и други служебни лица могат да дадат сведения относно болестта на венерично болен и обстоятелствата, при които той се е заразил, само по нареждане на прокурорските или съдебните органи.

164. Който противозаконно:

1) отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа, пакет или други подобни;

2) вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

8. Обида и клевета

165. (Ал. 1, доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до 6 месеца или с поправителен труд до 3 месеца или с глоба до 400 лв. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да накаже и двамата или да освободи и двамата от отговорност.

166. (Ал. 1, доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с лишаване от свобода до 6 месеца или с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 600 лв. В тоя случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(Ал. 2, нова – Изв., бр. 91 от 1956 г.) В особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

(Ал. 3, предишна ал. 2 – Изв., бр. 91 от 1956 г.) Деецът не се наказва, ако докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

167. За обида или клевета:

1) нанесени публично, макар и задочно;

2) разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3) на длъжностно лице при или по повод на изпълнение на службата и

4) от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата, наказанието е лишаване от свобода до 2 годни и глоба до 20 лева.

В тия случаи съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(Ал. 3, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Алинея 2 на чл. 166 се прилага и в случаите на клевета по този член, а ал. 2 на чл. 165 – само в случаите на точки 1 и 2.

168. Който съзнателно разгласи неистинско обстоятелство, което подкопава стопанския кредит, или име на някое лице, дружество или държавно или обществено учреждение или предприятие, или доверието към способностите на някого да упражнява занятие, се наказва с поправителен труд или с глоба до 80 лева.

9. Разврат

169. Който извърши действие с цел да бъде възбудено или удовлетворено плътско желание без съвъкупяване спрямо лице, ненавършило 14 години, или, макар навършило тая възраст, но без негово съгласие или без то да разбира свойството и значението на действието, се наказва за блудство с лишаване от свобода от една до 5 години.

170. Който отвлече лице от женски пол с цел за блудство без негово съгласие или макар и с негово съгласие, но без то да разбира значението на това, за което е дало съгласието си, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с обществено порицание.

171. Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14 години, или макар навършило тая възраст, но без да разбира свойството и значението на действието, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.

172. Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от 3 до 10 години.

(Ал. 2, изм. – ДВ, бр. 98 от 1963 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години:

1) ако изнасилената не е навършила 16 години,

2) ако тя е низходяща или възходяща сродница,

3) ако изнасилването e извършено повторно и

4) ако изнасилването е извършено от неколцина.

(Ал. 3, нова – ДВ, бр. 98 от 1963 г.) Ако от изнасилването пострадалата умре, самоубие се или изпадне в постоянно разстройство на съзнанието или здравето й бъде тежко увредено, или ако изнасилването е извършено от неколцина и по особено тежък начин, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години или смърт.

173. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода от една до 5 години.

174. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.) Съвкупление между възходящи и низходящи по права линия, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

175. Който склонява лице от женски пол към проституция или свежда към блудство или към съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Който открие или поддържа места за разврат от какъвто и да е вид, се наказва с лишаване от свобода до 10 години и с глоба до 2000 лв.

176. За полово сношение или полово удовлетворение между лица от еднакъв пол наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

(Ал. 2, доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако това е извършено чрез насилие или чрез използуване положението на зависимост, или ако е извършено с лице, ненавършило 14 години, виновният се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.

177. В случаите на чл. чл. 169 – 171 и 173 наказание не се налага, ако последва брак между мъжа и жената.

178. Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с поправителен труд или с глоба до 200 лева.

Особени разпоредби

179. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За престъпленията по членове 141, 144, точка 4, и 145 в случаите на средна и лека телесна повреда, чл. 144, точка 5, в случаите на лека телесна повреда и по чл. 146, ал. 1, членове 159, 161, 162, алинеи 1, 3 и 4, членове 163, 164, ал. 1, членове 165, 166, 167, точки 1 и 2, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

180. За престъпленията по чл. чл. 126 – 128, 131, 135, ал. ал. 2 и 3, 138, ал. ал. 2 и 3, 139, 143, 144 при тежка телесна повреда, 169 – 173 и 175 съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. В случаите на чл. чл. 126, 127 и 131 виновният се лишава от правата по чл. 28, а в останалите посочени по-горе случаи съдът може да лиши виновния от права по същия член.

VI. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНАТА СОБСТВЕНОСТ

1. Кражба

181. Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до 3 години.

За кражба в маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до 6 месеца или поправителен труд.

Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

182. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода до 5 години:

1) ако кражбата е извършена от неколцина или от едно лице, въоръжено, макар и да не си е послужило с оръжието;

2) ако предметът на кражбата по естеството си или по обичай не е под постоянен надзор, като земеделски оръдия, добитък или произведения и др., оставени на полето, или се е намирал на гара, пристанище, параход, вагон, автобус, хотел или друго обществено място;

3) ако е извършена от лице, което живее с пострадалия в едно и също жилище или домакинство, или работи с него в едно и също помещение;

4) ако е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от своето положение;

5) ако деецът, с цел да бъде извършена кражбата, се представи лъжливо като орган на властта;

6) ако кражбата е извършена с помощта на присвоени или откраднати ключове и

7) ако са откраднати вещи от трупа на мъртвец.

183. За кражба наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години:

1) ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2) ако виновният се е вмъкнал чрез разрушаване, повреждане, счупване, пробиване, събаряне или подкопаване прегради, здраво направени за защита на лица или имот, или си е послужил за влизането не с предназначения за обикновено влизане начин, като е преодолял такива препятствия или прегради, които не могат да се преодолеят, освен с помощта на изкусни средства или особена ловкост;

3) ако е извършена с помощта на подправени ключове или с друго оръдие, непредназначено за отваряне, или пък когато с такава цел бъде прерязан, счупен, строшен или измъкнат катанец или друго приспособление, които здраво охраняват затворените помещения и за премахването на които е потребно сериозно усилие;

4) ако е извършена от организирана група, и

5) ако е извършена повторно, и то в немаловажни случаи.

2. Грабеж

184. Който отнеме чужда движима вещ от другиго с цел да я присвои противозаконно, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от 3 до 10 години.

Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.

Грабеж е всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

Грабеж има и когато за извършването на кражбата лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

185. За грабеж:

1) извършен от две или повече лица, сговорени да извършат кражби или грабежи;

2) придружен с тежка телесна повреда и

3) извършен повторно, наказанието е лишаване от свобода за срок 20 години.

186. За грабеж:

1) извършен от две или повече лица, сговорени да извършат кражби или грабежи, ако някой от извършителите е бил въоръжен;

2) придружен с тежка телесна повреда, ако е последвала смърт или ако извършителят е бил въоръжен, и

3) придружен с убийство, наказанието е смърт.

187. Съзаклятие за грабеж се наказва с лишаване от свобода до 10 години.

188. Който укрие лице, извършило грабеж, като знае неговото качество, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.

В случая се прилага разпоредбата на чл. 226, ал. 3.

3. Обсебване

189. Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до 3 години.

В маловажни случаи наказанието е поправителен труд.

Присвояването се счита за извършено щом владелецът или пазителят се разпорежда с вещта като със своя собствена или щом отрече, че тя принадлежи на лицето, което има право да си я иска.

Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

190. С наказанието по предходния член се наказва и онзи, който се разпорежда със своя вещ, поставена под запор и оставена му за пазене.

191. Който намери чужда вещ и в продължение на една седмица не я предаде на властта или на лицето, което я е изгубило, или който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка, се наказва с поправителен труд до 3 месеца или с глоба до 40 лева.

192. Който открие съкровище и в продължение на една седмица не съобщи на властта, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 40 лева.

Ако се касае до ценна историческа находка, наказанието е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 400 лева.

Намереното съкровище се конфискува.

4. Измама

193. Който, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа заблуждение у някого и с това причини нему или на другиго имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Който, със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това му причини имотна щета, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

194. За измама наказанието е лишаване от свобода от 2 до 7 години:

1) ако виновният се е представил за орган на властта или за лице, което действува по поръка на властта;

2) ако измамата е извършена от орган на властта, от адвокат или от пълномощник в кръга на тяхната длъжност, звание или пълномощно;

3) ако измамата е извършена повторно, и

4) ако виновният е настойник или попечител на измамения.

195. Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свой осигурен имот, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

5. Изнудване

196. Който, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, чрез сила или заплашване принуди някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

197. Който, с цел за изнудване заплаши някого, че ще го набеди или наклевети, явно или чрез печата, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

198. Който уговори да получи или получи лихва над допустимия размер, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

6. Злоупотреба на доверие

199. Който съзнателно ощети чужд имот, поверен му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Същото наказание се налага и на представител или пълномощник, който съзнателно действува против законните интереси на представлявания.

7. Укривателство

200. (Доп. – „Известия“, бр. 12 от 1956 г.) Който, за да си набави имотна облага, укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени вещи, за които знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до 3 години, но с не по-тежко наказание от предвиденото за самото престъпление.

Със същото наказание се наказва и онзи, който спомогне да се обезпечи ползата, произлязла от извършеното престъпление. За повторно извършване на горните деяния наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

8. Повреда на имот

201. Който повреди или унищожи противозаконно чужда движима или недвижима вещ или осакати или убие чуждо животно, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с поправителен труд, а в маловажни случаи – с глоба до 40 лева.

9. Плагиатство

(Нов – Изв., бр. 12 от 1956 г.)

202. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на литературата, науката или изкуството в нарушение на Закона за авторското право, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или глоба до 5000 лв. Във всички случаи виновният се наказва и с обществено порицание чрез обнародване на присъдата.

Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение или рационализация.

Особени разпоредби

(Загл., ново – Изв., бр. 12 от 1956 г.)

203. (Предишен чл. 202, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За повреда на имот по чл. 201 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия с изключение на случаите, когато специални закони разпореждат друго.

За кражба, обсебване, измама, изнудване, злоупотреба на доверие и укривателство наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее в едно общо домакинство с него, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

(Ал. 3, стар текст на чл. 203 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За престъпления по чл. чл. 184 – 188 съдът постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от правата по чл. 28, а за престъпления по чл. чл. 194 и 198 съдът може да постанови конфискация на част или цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 28.

About these ads

~ от penallaw на септември 8, 2009.

2 коментара to “Наказателен кодекс от 1951 г. ( Особена част – Престъпления против личността / Престъпления против личната собственост )”

  1. chlen 176 e brutalen, sledvashtiya NK ot 1968 otmeni tazi glupost.
    Do 1951 koi NK e deistval?
    Blagodariya na tozi koito go e kachil tozi NK za tova che e dostupen i publichen!

  2. До 1951 г. е действал Наказателният закон от 1896 г.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: